Нервността на руските власти, щом стане дума за САЩ, отново взе да расте - това сочи острата им реакция след неотдавнашното слово на посланика на Щатите в Русия Майкъл Макфол във Висшето училище за икономика (ВУИ). Макфол говори там по редица въпроси не толкова като дипломат, а по-скоро като политически експерт. Прямотата му бе посрещната рязко негативно от руското външно министерство, което с напрегнато внимание следи всяка негова стъпка още откакто е поел поста си в Москва и демонстрира негодувание от "политическата му активност".
По всичко личи, че на някого от руските властови среди много му се ще да превърне Макфол в символ на "заплашителния американски империализъм". Напоследък се очертават две успоредни тенденции. Първата е свързана с опити независимо от всичко да се изтъкне политическата воля за запазване на диалога между двете държави, продължаване на "рестартирането", изграждане на по-ефективни отношения. Като "бяло петно" върху помрачените двустранни връзки изпъкна скорошното изявление на руското външно министерство, разработено в дух на приятелство и взаимно разбирателство.
Заместник-министърът Сергей Рябков разказа как Дмитрий Медведев е връчил на Барак Обама послание от руския лидер Владимир Путин. "То дава конструктивен тон във взаимните отношения. Руската страна безусловно, без колебания, потвърждава, че ще следва предишния курс. Приемствеността в отношенията помежду ни е стожер в политиката по американското направление", каза той и добави, че никакви "личностни" фактори не ще повлияят върху "конструктивните нагласи".
При всичките си позитивни ноти посланието се четеше двояко: може би Кремъл наистина иска да поизглади ситуацията около отказа на Путин да участва в срещата на Г-8; може обаче да става дума за дипломатически трик - да покажем, че колкото до Русия, тя подкрепя "рестартирането", пише големи писма до Обама, уверява го, че ще има приемственост, изобщо е "за" всички хубави неща и "против" всички лоши. С други думи, че ако има проблеми, те не идват от нас.
Последва изявление на президентския помощник Юрий Ушаков, който конкретизира положението около писмата, разменени от президентите - разказа, че Обама също е пратил голямо послание на Путин още на 2 май, а Путин е отвърнал с поне толкова дълго писмо, и т. н. Сякаш бе наложително Ушаков да поправи грешките на външно министерство, което в първото си комюнике незнайно защо премълча за първоначалното писмо на Обама и подробностите от него - все едно че само Русия иска мир.
На този фон впечатлението беше, че Кремъл, от една страна, има желание да се върне към конструктивния тон, но от друга - това намерение някак все претърпява провал. Което откроява още по-ясно втората тенденция - влошаване на атмосферата, нарастване на напрежението, усещане за задънена улица в решаването на редица остри проблеми, на първо място за ПРО. Ще споменем още подготвения от Държавния департамент "списък Магнитски" с имената на някои руски чиновници и отново критичния доклад за човешките права - все силни дразнители за Москва.
Всъщност става така, че и двете страни втвърдяват курса: САЩ се готвят за избори, в Русия победител стана Владимир Путин, а "рестартирането" вече изглежда като нещо от минали времена. Това прави актуален въпроса кой носи отговорност за влошаването на отношенията и Макфол е твърде подходящ за ролята на основен символ на "американския империализъм". Преди година никой може би нямаше да обърне внимание какво е казал във ВУИ. Днес обаче всяка негова дума буди далеч по-голям интерес, всяко изречение се гледа под микроскоп.
Само по себе си словото му бе твърде дружелюбно. Москва не хареса главно една фраза за руско-киргизстанските отношения. Той прикани и двете държави окончателно да се откажат от "играта с нулева сума" (когато победата на единия партньор задължително е загуба за другия, б. р.) и от опитите да делят света на сфери на влияние.
"Когато президентът Обама се срещна през 2009 г. с президента Медведев, той предложи своя идея за "рестартирането" и каза: "Аз съм нов човек тук, не разбирам много от външна политика, но не схващам фразата, която използвате: "привилегировани сфери на влияние" - посочи дипломатът. - Особено не го схващам, когато става дума за Киргизстан и "Манас". Защото в "Манас" ние не се опитваме да играем на сфери на влияние около киргизстанското правителство."По думите на посланика американското военно присъствие на летище "Манас" е било необходимо за прехвърляне на американски военнослужещи в Афганистан. И Русия, и САЩ обаче се опитвали да уредят положението около "Манас" в своя полза чрез подкупи за бившия президент на Киргизстан Курманбек Бакиев.
"Вие предлагахте големи подкупи на г-н Бакиев, за да ни изхвърли от Киргизстан. Ние също предложихме подкуп, към десет пъти по-малък от вашето предложение, но това не подейства", откровено призна Макфол.
Посланикът изрази недоволство и от политиката на "размени", водена от Москва.
"Ние се опитваме да постигаме целите си, без да обвързваме неща, несвързани помежду си - каза той. - Вашето правителство обаче много обича да обвързва нещата. Казвам го от собствен опит." САЩ се сблъскали с този подход например през същата 2009 г. "През 2009 г. те (руските представители) можеха да заявят: "Искате да се разберем за Иран? Направете отстъпка по въпроса с Грузия. Искате да се разберем за ПРО в Европа? Направете отстъпка по въпроса с Централна Азия. Искате да се разберем за Северна Корея? Може да се споразумеем, стига да не повдигате темата за демокрацията и човешките права", отбеляза Макфол. "Това обаче не е наша политика. Ние няма да склоним на подобни сделки", обобщи той. Точно тази част от изявленията му буквално взриви руското външно министерство. И причината съвсем не е, че Макфол "наговори лъжи", както се изразиха руски дипломати.
Причината е, че Макфол каза истината - наруши някакви неписани норми на дипломатическата етика. То се знае, нито САЩ, нито Русия не могат да признаят, че правят "търговия" с въпросите за военните бази, Сирия, Иран и човешките права. Ясно е също, че този пазарлък е по-удобен за Москва като по-уязвима в отношенията със САЩ - тя се страхува да не изгуби своята сфера на влияние, главно в постсъветското пространство. Фобиите на Кремъл не са малко. САЩ обаче също не страняха от "пазарлъка", схващайки, че стига да води до малко от малко позитивни промени - и това вече е нещо.
Разликата обаче е там, че в прокарването на стратегическите си интереси САЩ имат избор - да се пазарят или да откажат, за да постигнат своето и без принципната подкрепа на Москва. Изборът на Русия обаче е значително стеснен - пълният отказ от пазарене ще означава победа на изолационистката тенденция. Едно усещане за безизходност у Кремъл може да породи далеч по-твърд външнополитически курс. При това положение Макфол става удобна мишена за дискредитиране: не можеш ли да опровергаеш нечии изявления, защо не се опиташ да намалиш доверието към източника? Подобни подходи от двете страни наистина може да изпратят в миналото "рестартирането" между Русия и САЩ.
Татяна Становая, "Политком", БТА
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар