Ако някой е олицетворение на злото, това е Андерш Брайвик, пише Чарлз Лейн във„Вашингтон пост“. Този 33-годишен норвежец грубо смути обичайното спокойствие в своята страна на 22 юли 2011 г., като застреля 69 души, повечето младежи, на летен лагер. Малко преди това поставена от него бомба в Осло уби още осем души. Той направи това само за да защити Норвегия от мултикултурализма, както сам обясняваше екзалтирано впоследствие.
Но по един въпрос Брайвик не говори като луд. По време на процеса срещу него той обяви за "жалък" факта, че може да бъде осъден за деянията си на максимум 21 години затвор (или повече, ако бъде сметнат за обществено опасен). Той заяви, че "би приел" смъртна присъда. Но, разбира се, той няма да я получи, защото Норвегия отдавна е отменила крайната наказателна мярка.
Норвегия пострада тежко заради Брайвик и аз не искам да сипвам сол в раните й. Но тази ситуация илюстрира колко погрешна е забраната на смъртното наказание във всички случаи. Ако екзекутирането на невинен човек е най-лошият сценарий за привържениците на смъртното наказание, то тогава опитът да сплашиш Брайвик със затвор свежда до абсурд движението за отменяне на смъртното наказание.
Аболиционизмът по отношение на смъртната присъда не е ограничен само в Европа. Миналата седмица губернаторът на Кънектикът Дан Малой подписа закон, който премахна крайната наказателна мярка, което означава, че нито един бъдещ Брайвик няма да бъде екзекутиран в този щат. Шестнайсет други щата на САЩ нямат смъртно наказание, а избирателите в Калифорния ще получат възможността да се присъединят към тях на референдума в ноември.
В Съединените щати набират мощ аболиционистките аргументи, особено твърденията за големите разходи по процедурата на обжалването на смъртната присъда и риска да бъдат екзекутирани хора по грешка. Малой се позова и на "нравствен елемент" в своето решение.
Такива практически и нравствени опасения са разбираеми най-вече при рутинни процеси за убийства в денонощни магазини, при които рискът от грешка изглежда относително висок в сравнение с облагите от наказване на убийството със смърт.
Но Брайвик не е обикновен престъпник. Той представлява специален случай на хладнокръвно убийство на деца от политически терорист, чиято вина е неоспорима и който остава напълно неразкаял се: и наистина той каза пред съда, че би убивал още, ако му се удаде възможност.
Кое е по-лошо от морална гледна точка - да екзекутираш извършителя на тази кървава баня или да го оставиш жив при съпътстващия риск, макар и малък, той да успее да изпрати от затвора своето послание до възприемчива аудитория или да избяга, или един ден да си издейства предсрочно освобождаване?
Няма научен отговор на този въпрос. Да опонираш на смъртното наказание независимо от престъплението или от последствията от това да оставиш извършителя жив е последователна и принципна позиция. Ако норвежците искат да правят от това въпрос на чест, тяхна си работа.
В Кънектикът 62 на сто от регистрираните избиратели подкрепят смъртното наказание за убийство, сочи анкета на университета "Куинипиак" от миналия месец. Така че от законодателите и губернатора се е изисквала политическа смелост да направят това, което са направили.
Но нека отбележим, че приетият в Кънектикът закон не е с обратна сила. Той няма да се прилага към онези 11 души, които вече са получили смъртни присъди. Сред тях има и двама осъдени за това, че през 2007 г. са нахлули в жилище, изнасилили са и са удушили една жена, убили са двете й дъщери, след което са подпалили труповете.
Изглежда малко непоследователно и не толкова смело да осъдиш несправедливостта и неморалността на смъртното наказание, като същевременно оставяш в сила присъдите в 11 случая. Това ме кара да заключа, че политиците в Кънектикът, които са гласували да забранят занапред крайната наказателна мярка, все още се затрудняват да възразят срещу смъртното наказание във всеки отделен случай, колкото и ужасяващ да е той.
Неоспорим е фактът, че движението за премахване на смъртното наказание върви срещу една от най-старите и най-устойчиви нравствени позиции на човечеството: че трябва да има заслужено възмездие за най-чудовищните простъпки.
Даже и в Норвегия вилнеенето на Брайвик стана причина за преосмисляне. Непосредствено след неговите престъпления миналото лято един мъж на име Томас Индребьо написа в интернет, че "смъртното наказание е единствената справедлива присъда в този случай!!!". Впоследствие Индребьо бе назначен за съдебен заседател в процеса срещу Брайвик, но трябваше да бъде отзован заради коментара си. Това бе правилен, основателен призив.
И се чудя дали случаят Брайвик няма да накара повече хора в Европа да се запитат дали наистина в цивилизованите страни няма място за смъртното наказание. Както в чужбина, така и тук, в САЩ, имаме нужда от дебат - по-малко поляризиран и по-малко политизиран - и от по-искрени законодателни усилия за помиряването на действащите опасения от смъртното наказание и ясните и трайни убеждения в обществото, че тази крайна мярка трябва да бъде възможна за "най-лошите от лошите" престъпници.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар