Бързи коли, пентхаус апартаменти и лъскави партита може да са част от ползите в живота на един инвестиционен банкер, но поглед зад кулисите разкрива колко много финансови магьосници са съсипали здравето си в преследване на печалба, пише ДПА.
Добре известен е имиджът на мъжете и жените, които работят на Уолстрийт или в някои от финансовите центрове като Франкфурт, Париж и Лондон. Освен колите, апартаментите и купоните, техните големи премии им помагат да си позволят перфектни костюми иоще по-перфектни прически. Поне това е клишето, разигравано в книгите и филмите.
Обширно проучване, направено от родена в Германия жена, която е започнала кариерата си като банкер, разкрива някои по-малко привлекателни черти на тази професия. Истината е, че световният финансов елит по принцип работи от рано сутрин до късно вечер, рядко има свободна събота и неделя, да не говорим за свободно време, освен хапването набързо. В крайна сметка здравето на тези хора става жертва на постоянното напрежение да постигнат успех.
След няколко години в тази професия много инвестиционни банкери страдат от нарушаване на съня или алергия, отдават се на алкохолизъм или могат да функционират само като взимат наркотици,. Това е така според Александра Михел, бивш банков служител, която е работила три години на Уолстрийт, преди да сложи край на тази кариера. Сега изнася лекции в университета на Южна Калифорния и неотдавна публикува проучването си за живота и работата на хората от Уолстрийт.
„Бях млад банкер, който работеше 80, понякога 100 часа на седмица“, казва Михел, която е учила банково дело, преди да се премести от Германия на работа в Голдман Сакс (Goldman Sachs) на Уолстрийт в отдела за придобивания и сливания. След това
компанията й възложила да проучи работните навици на колегите си, преди в крайна сметка тя да се захване с проучвания.
"Почти не се виждахме със съпруга ми", отбелязва тя, припомняйки си трите години в инвестиционното банкиране. "Просто не можех да предвидя кога ще изляза от офиса".
Нейното проучване е един най-близките погледи към света на финансите на високо равнище и интересът към него е огромен. В момента Михел обикаля САЩ, като дава множество интервюта за медиите. Проучването потвърждава опита на много хора в сектора на инвестиционното банкиране, макар че малцина банкери имат желание публично да коментират.
"Работата променя човек - при това още повече, когато работиш по 100 часа на седмица," посочи Михел в интервю за ДПА. За девет години тя е придружавала над 20 банкери с разрешението на работодателите им и ги е наблюдавала. След това ги е
интервюирала на всяко тримесечие. Тя отчела, че след четири години здравето на банкерите рязко се влошавало.
По думите на Михел банкерите са разболяват, развиват нервни тикове като бъркане в носа или гризане на нокти. Тя дава пример за служител, който провеждал срещите си, легнал на конферентната маса, тъй като имал ужасни болки в гърба.
Въпреки здравословните проблеми 60 процента от банкерите продължавали в същия дух според проучването. Останалите 40 процента се вслушват в телата си и се оттеглят, отбелязва Михел.
Защо банкерите не признават, че работата им разрушава тяхното здраве и живот?
"Банката е като социален пашкул", посочва Михел. Удобства като безплатна храна и фитнеси в сградата задържат служителите в офиса. Границите между работата и дома се размиват. Удобствата улесняват оставането на служителя на работа, макар че
пренебрегва семейството и приятелите си", допълва Михел.
Повечето инвестиционни банкери не могат да се справят със стреса след навършването на 35 години. Тогава те търсят работа в компании за финансови инвестиции или политиката, или се оттеглят напълно от този сектор.
"Банкерите искат да спечелят достатъчно пари, за да осъществят мечтите си," казва Михел. "Но истината е, че след толкова години в банката те вече не знаят какво да правят със свободното си време."
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар