Барикади по улиците, запалени коли, изпочупени витрини, вилнеещи младежи, безскрупулни мародери. Подобна картина няма да е особена изненада, ако идва от краен парижки квартал или от Атина, да речем, където противоборството с полицията е в основата на идеологията на редица младежки радикални организации. Но когато става въпрос за Лондон, за британската столица, тогава ситуацията е най-малкото необичайна.
Но, както отбелязва сп. TIME, безредиците, започнали в Тотнъм и обхванали още няколко квартала, не са прецедент.
Преди четвърт век същата част на Северен Лондон е арена на подобни батални сцени. И тогава причина е обществената ярост, насочена срещу органите на реда заради смъртта на чернокож жител, загинал при полицейска акция. През 1985 година 49-годишната Синтия Джарет пада и издъхва след кавга с четирима полицаи, обискиращи дома й.
Протестът на съседите й пред местното полицейско управление бързо ескалира и се стига до обстрел с камъни и петролни бомби, а насилието се пренася по улиците. Двама полицаи и двама журналисти от BBC получават огнестрелни рани.
Полицай Кийт Блейклок обаче е убит, след като е обграден и намушкан многократно с нож и мачете. Трима предполагаеми извършители са арестувани и осъдени, но след 4 години в затвора са пуснати на свобода при преразглеждане на делото им.
Настоящите драматични събития засега се разминават без жертви (в един от размирните квартали беше застрелян 26-годишен мъж, но не може да се каже, че това е свързано с безредиците). Напрежението обаче не стихва. Хората от местната общност са убедени, че 29-годишният Марк Дъган е убит заради цвета на кожата си.
От Скотланд ярд обявиха, че провеждат щателно разследване по случая. В Тотнъм обаче не вярват, че полицаите, застреляли Дъган, са били предизвикани от него по някакъв начин. За тях историята, че той е извадил пистолет, е скалъпена. Нищо че самият Дъган е определян като рецидивист и гангстер и шансът да е оказал съпротива при опита за полицейска проверка е доста голям.
Щетите от хаоса в Лондон са материални, но хората съвсем основателно се страхуват за живота си. Скотланд ярд пипа внимателно, а политиците очевидно не могат да се ориентират достатъчно бързо в ситуацията. Чернокожият депутат от Тотнъм Дейвид Леми отправи призив за спокойствие, като предупреди, че връщането към миналото на конфликти ще доведе до повече от едно скърбящо семейство. Но само думи определено няма да са достатъчни за изход от кризата.
„Справедливост може да има само след разследване на фактите”, убеден е Леми. Въпросът обаче е дали хората, изливащи гнева си по улиците, са готови да чакат.
Събитията от 1985 бяха част от поредица от граждански вълнения в период на строги икономически ограничения и отчетливо деление на богати и непривилегировани. Деление, което в голяма степен беше равносилно на това между бели и представители на малцинствата. А напрежението се засилваше от неприкрития расизъм при подбора на кадри в полицейските служби.Оттогава насам в Скотланд ярд се опитват да решат този проблем, но въпреки това едва 9,5% от служителите са чернокожи. И критиките за расови предразсъдъци при назначенията на ръководни постове остават. Към момента полицията дори няма шеф заради скандалните разкрития за замесени полицаи в подслушванията на телефони от журналисти.
Сега британското общество и институции са изправени пред сходни проблеми с тези от преди четвърт век – тежка икономическа ситуация, съпроводена с орязване на бюджета и съкращаване на държавните разходи. Това съкращаване логично е най-болезнено там, където има малко или почти нищо за рязане – при бедните, при хората от гетата като това в Тотнъм.
Когато тези нямащи какво да губят хора не виждат дори и малка надежда за икономическа помощ, а трябва да се съобразяват със спирането на проекти за инвестиции в инфраструктура, образование и т.н., то те стават особено опасни и неконтролируеми в гнева си. Защото просто нямат какво да губят...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар