Промените в Конституцията са факт, мнозинството ги прие на трето четене

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Проектът за промени в Конституцията беше внесен на 28 юни от Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски и група народни представители от ГЕРБ СДС, ПП ДБ и ДПС. Обсъждането в зала започна на 6 октомври и ще завърши днес. За приемането им са необходими 160 гласа.

Основните поправки предвиждат депутатите и министрите да имат двойно гражданство, президентът да може да назначава служебен премиер от определен кръг лица и парламентът да не прекъсва работа.

Мнозинството в НС се отказа от първоначалната си идея да промени датата на националния ни празник от 3 март на 24 май.

Депутатите решиха още, че депутатите ще могат да имат двойно гражданство с условието да са живели в страната през последните 18 месеца в страната.

Двойно гражданство ще могат да имат и министрите, като за тях не важи ограничението да са пребивавали в България през последната година и половина.

Депутатите решиха още, че НС ще работи дори по време на предизборна кампания.

Съгласно приетите поправки избори за Народно събрание се провеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.

Парламентът одобри и разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.

Депутатите записаха още в промените: „НС спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост“.

С поправките в основния закон депутатите силно ограничиха правомощията на президента при назначаването на служебно правителство, когато новосформиран парламент не успее да излъчи редовно правителство.

Държавният глава вече няма да може сам да решава кой да е служебният премиер.

Той ще е длъжен да го назначи след консултации с парламентарните групи. Освен това за служебен премиер ще се избира между председателя на НС, управител или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Отпадна първоначалната идея председателят на ВКС също да може да бъде служебен премиер.

Според промените в Конституцията при невъзможност да бъде излъчен редовен кабинет, парламентът няма да бъде разпускан.

Другата много важна промяна е, че правомощията на служебното правителство могат да бъдат налагани допълнително със закон.

Задачата на служебното правителство е само да организира честни и свободни избори.

В поправките на Конституцията мнозинството записа също, че носител на съдебната власт е съдът, но прокуратурата и следствието са част от съдебната власт.

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Методическите правила ще подлежат на съдебен контрол.

Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.

Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила.