Идва ли скоро краят на въглищните централи у нас и ще има ли недостиг на електроенергия в бъдеще?

"Действително има такъв текст в Плана за възстановяване и устойчивост. Заложен е в последния вариант от правителството на Кирил Петков - намаляване с 40% до 2025 г. Не се коментира това, че в документа на ЕК, който ще бъде следен, са записани и междинни цели до 2026 г., а именно - през вече изминалата 2022 г. е трябвало да намалим с 8% емисиите от тези същите централи, през 2024 г. - с 18%", каза бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова в студиото на "Денят ON AIR".

Тя подчерта, че не знае дали целта за 2022 г. е изпълнена и как ще бъде изпълнени за следващите години.

"Ясно е, че централите не могат да бъдат вечни. Ясно е, че тяхното бъдеще има пределен хоризонт. Неразумно е вкаран този текст в Плана за възстановяване и устойчивост. За да извадим мощностите и да се намалят емисиите на парникови газове, трябва да се намалят мощностите на тези централи. За да се направи това, те трябва да бъдат заместени с други вид енергия", обясни Караджова.

Според нея една от причините, които водят до намаляване на капацитета на централите е прогнозата, че в резултат на мерките на енергийна ефективност в домовете на хората ще се намали самото потребление.

Според бившият министър на околната среда и водите пред Bulgaria ON AIR има несинхронизирани решения в Плана за възстановяване и устойчивост между възможностите, които са дадени на страната.

"Тревожи ме фактът, че за тези въглищните райони, които са Стара Загора, Кюстендил и Перник, по европейските програми са предвидени средства в размер над 2-3 млрд. лв. именно за трансформация на икономиката. Тези планове още не са одобрени. Все още не можем да ги ползваме", подчерта тя.

Политическата нестабилност през последните две години води до забавяне на прехода към зеленото бъдеще, категорична е Караджова.

Гледайте целия разговор във видеото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase