Служебният премиер Стефан Янев свика Съвета по сигурността по повод разговорите станаха санкциите на Съединените щати спрямо шестима българи и 64 фирми, както и заплахите за националната сигурност. Какви ще бъдат последиците за страната ни след санкциите по закона "Магнитски"?

 

"Имаме едностранен акт на САЩ, който не е съдебно решение. Той е адресиран към граждани, компании, всякакви субекти, които се намират на територията на САЩ, както и раждани и компании, които оперират по света. Той няма за свой адресат българската държава, няма за свои адресати българските дружества, физически лица, банки и прочие. От една страна законът "Магнитски" функционира по начин, по който казва на всички свои адресати, че трябва да блокират, ако има на тяхна територия активи или банкови сметки, и не трябва да позволява транзакции към санкционираните субекти", каза ръководителят катедра "Международно право" в СУ доц. Боряна Мусева в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

По думите й оттук нататък индиректно тези ограничения достигат до всяка една българска банка, защото тези лица се включват в списъка на OFAC.

 

"Тези санкции, които потенциално могат да бъдат наложени на банки, които не спазват тези ограничения, са съществени. И така индиректно законът "Магнитски" минава през този финансов сектор. Ако ставаше дума за чуждестранно съдебно решение, то потенциално би могло да бъде признато и изпълнено в България. Но това е акт на САЩ, той не бива и няма как сам по себе си да поражда ефект на наша територия", допълни доц. Мусева.

 

Тя припомни още, че в списъка, изготвен по закона "Магнитски", са посочени Делян Пеевски, Васил Божков, както и техните 64 компании. Както и контролирани от тях пряко и непряко компании.

 

"Там не са санкционирани управителите, членовете на Съвета на директорите и други лица, които са работили в тези 64 компании. Но това, което е интересното и поставя интересни правни въпроси е какво е това решение на Министерския съвет - проект за решение ли е, имаме ли го като решение... То разширява субектите, които са посочени като свързани с такива тип съмнения. Но сам по себе си е интересно този списък на какво правно основание е приет", подчерта юристът.

 

Доц. Мусева поясни, че блокираните средства продължават да са собственост на въпросните санкционирани лица, но те не могат да имат достъп до тях, а в САЩ достъпът се осъществява чрез механизъм, в който участва службата OFAC за контрол на чуждестранните активи.

 

"Тя може да дава индивидуални разрешения. Има доста подробна уредба как това се случва и при какви случаи. Ако трябва да се плати на адвокат - може и да им разрешат да ползват тези средства. У нас имаме реакция единствено от изпълнителната власт, нямаме в момента работеща законодателна", допълни доц. Боряна Мусева.