Само 16% от българите подкрепят приемането на Истанбулската конвенция, а почти половината от гражданите са срещу нея /46%/. Въпреки това дебатът около документа не се е отразил сериозно на подкрепата към основните политически партии. Това показват данните на първата част от проучването на изследователски център "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа" относно нагласите на българите спрямо основните партии и институции.

Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице". Теренът на проучването е осъществен между 1 и 8 февруари 2018 г.

Истанбулската конвенция се превърна безусловно като централна тема на политическия и обществен дебат в последния един месец, отбелязват от "Тренд". Въпреки това само половината от запитаните декларират, че са запознати с документа.

Логично, най-запознати са хората с висше образование, като две трети от тях твърдят, че са наясно с темата.

Проучването показва, че приблизително на две равни части са разделени отговорите дали хората следят (46%) или не следят (47%) дебатите около Истанбулската конвенция. Тук отново се забелязва динамика в демографските разбивки, като ясно личи, че най-голям дял от висшистите следят дебатите около конвенцията, а най-малък интерес предизвиква тя сред най-младите, които са на възраст между 18 и 29 години.

Оказва се, че няма динамика в демографската разбивка по пол, което говори, че жените не възприемат конвенцията като документ, защитаващ техните права. Единствено сред привържениците на ГЕРБ, мнението относно конвенцията е разделено на две равни части, поради ясно заетата позиция от страна на партията относно документа.

Какво е отношението на хората към институциите също е проследено в изследването. От него става ясно, че най-висока оценка получава президентската институция /63%/, а плътно след нея е омбудсманът /62%/. Веднага след тях се нарежда Българската православна църква, като над половината от българските граждани (51%) дават положителна оценка за работата й. Традиционно с най-ниско обществено одобрение се ползват съдът и прокуратурата с по 19% и за двете институции.

От всички членове на Министерски съвет, Бойко Борисов събира най-много положителни оценки за работата си (45%). Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Лиляна Павлова са министрите, които получават най-висока оценка за работата си. В дъното остават Бисер Петков, Емил Караниколов и Боил Банов, но това се дължи най-вече на ниската им разпознаваемост, а не толкова на отрицателните оценки за тяхната работа.

Според проучването не се наблюдава сериозна динамика в електоралните нагласи. ГЕРБ запазва първата си позиция с преднина от около 2,5% от всички запитани пред своя основен опонент БСП. След тях се нареждат ДПС (6,4%) и Обединени патриоти (5,2%).

Проучването на изследователски център "Тренд" относно нагласите на българите спрямо основните партии и институции е по поръчка на вестник "24 часа".

Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1004 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице". Теренът на проучването е осъществен между 1 и 8 февруари 2018 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• доверие
• дебат
• институции
• висшисти
• Електорални нагласи
• Истанбулската конвенция