Бойко Борисов. Снимка: БТА

Британският вестник Financial Times публикува днес редица статии за България на политически и икономически теми.

"България отлага реформите, за да наблегне на председателството на ЕС", гласи едно от заглавията по повод поемането на ротационното председателство на ЕС от София за първата половина на тази година.

Между отделните партии в управляващата коалиция, както и между правителството и опозиционните социалисти цари своего рода негласно примирие. Никой не иска да клати лодката и да злепоставя страната, докато тя е заела централно място на европейската сцена, пише авторът Тони Барбър.

Според цитирани от вестника експерти през следващите шест месеца ще се избягва всичко, което би предизвикало недоволство или би довело до улични протести.

Това спокойствие е от полза за премиера Бойко Борисов, който многократно е подчертавал, че най-важна за него е стабилността на държавата. Този социален мир обаче има своята цена. Партньорите на България в ЕС например биха искали да видят повече напредък в съдебната реформа, борбата с корупцията и модернизацията на полицията, здравеопазването и образованието, пише Financial Times.

В статията се отбелязва също, че дългосрочното благоденствие зависи от по-енергичен подход към реформите и се споменават данните на Световната банка, че доходът на глава от населението е 47 процента от средния за ЕС, което прави България най-бедната страна в съюза, и че производителността ще трябва да е поне 4 процента годишно през следващите 25 години, за да достигне средните стойности в ЕС.

В друга статия със заглавие "България иска да използва председателството на ЕС за интеграция на Западните Балкани" пише, че българското правителство иска председателството му да бъде запомнено на първо място със застъпването за страните от Западните Балкани, които искат да влязат в ЕС.

Правителството също иска напредък в амбициите на България да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство за свободно движение, макар и да разбира, че тези цели са отделни от председателството на ЕС, пише Тони Барбър.

За сметка на това политическите лидери във Франция и Германия, подкрепяни от Брюксел, през тези шест месеца ще се съсредоточат върху изграждането на рамка за по-тясна интеграция между 19-те страни членки на еврозоната. Очаква се това да включва идеи за осъществяването на банковия съюз на ЕС и превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен съюз.

Макар и България да има очевиден интерес от изхода на тези разисквания, гласът й няма да тежи много, защото в момента тя е извън еврозоната и банковия съюз, отбелязва вестникът.

Опасенията на България, че ще бъде маргинализирана обаче биха нараснали, ако нейни съседки като Сърбия и Македония никога не се присъединят към ЕС и ако западните сили, Русия, Китай, Турция и други страни усилят вече интензивното си съперничество за политическо, дипломатическо и икономическо влияние на Балканите, смята Тони Барбър.

В статия със заглавие "Увеличаването на туристите помага за процъфтяването на фестивалите в България" се отбелязва, че след терористичните нападения в Турция, Египет и Тунис, както и в Белгия и Франция, туроператорите са решили да пренасочат част от туристическите си потоци към страни, смятани за по-безопасни, каквато е България.

Обръща се внимание, че през 2016 г. над 9,3 милиона души са кацнали и отлетели от България (сред които около 2 милиона български емигранти), включително благодарение на евтините самолетни билети, каквито според правителството са ползвали над половината гостували в България чужденци. Това е увеличение от 23 процента - най-високото в ЕС по данни на Евростат, а туризмът формира 13 процента от БВП на България за 2016 г., отбелязва вестникът.

В пространна статия, озаглавена "България се бори да спре изтичането на мозъците си", вестникът акцентира върху усилията на страната ни тази насока. Цитират се конкретни примери на българи, напуснали страната, защото смятат, че имат възможности да се развиват в чужбина, да печелят там добра заплата и да се наслаждават на европейски начин на живот.

Според икономисти от София всяка година страната напускат 30 000 души, повечето от които ученици, продължаващи висшето си образование в чужбина и студенти, дипломирали се в областта на компютърните науки, инженерните науки и медицина. Цитира се обаче министърът на образованието Красимир Вълчев, който смята, че тази тенденция се преобръща, че ръстът на емиграция е спаднал през последните няколко години и че все повече хора се връщат от чужбина.
 

/БТА/

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase