Снимка: Булфото, архив

Потребителските спорове няма да се решават чрез арбитраж. Това решиха депутатите като единодушно приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по предложение на омбудсмана Мая Манолова.

В началото на юни тя обясни идеите си за законови промени с редица жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство.

Според Манолава арбитражното производство е удобно средство за лесно осъждане на хората, без те да могат адекватно да се защитят. Към него най-често прибягват колекторски фирми, изкупили от монополно дружество задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност, аргументира се тогава Манолова.

Идеята й беше одобрена от депутати от всички парламентарни групи, които ги внесоха като промени в закона.

В техните мотиви за поправки в закона е посочено, че само един от общо 45 арбитража за една година се е произнесъл по над 100 хил. дела. В същото време хората не познават арбитражната процедура и могат да се окажат осъдени без дори да са разбрали.

Мая Манолава взе думата по време на обсъждането на промените в закона и обвини, че арбитражът рекетира потребителите.

"Има една система на частни съдилища, които не съблюдават никакви правила и ограбват българските граждани", упрекна омбудсманът.

"За 20 лева дълг за интернет, се оказва, че потребителят накрая има да дава 1200 лева., посочи като пример тя.

"ЕРП- то Североизточна България ползва услугите на частен съд, праща там своите потребители и това го пише в договора с тях, така че ако искаш там да имаш ток, ти трябва да се съгласим да бъден съден от частен съд без всякакви правила", каза още Манолова.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase