Назначението на Екатерина Захариева за правосъден министър може да се тълкува като политически прочит, че президентът поема силен ангажимент за съдебната реформа. Това коментира юристът и експерт по конституционно право Атанас Славов в ефира на Bulgaria ON AIR.

"В свои изказвания президентът направи анонс, че съдебната система трябва да бъде завършена и това, че един от най-близките хора до президента става правосъден министър е силен сигнал. Ще ми се да вярвам, че този политически сигнал няма да остане просто за този момент, а ще продължи", обясни Славов.

Той посочи и друга възможност. "Президентът има конституционна инициатива, но нито един български президент не е упражнявал тези си правомощия. Плевнелиев може да е първият. Има поет ангажимент за продължаване на съдебната реформа, но ако това назначаване е за успокояване на тези, които искат по-радикална съдебна реформа, но вече да е вкарана в пътя, очертан от ГЕРБ, АБВ и ДПС с балансите вътре в колегиите - това би било негативен сигнал", допълни тезата си Славов.

Ако не се ревизират балансите в колегиите, които да гарантират независимост на съда и отчетност на прокуратурата тази съдебна реформа ще продължи по един много лош начин, смята юристът.

На пръв поглед Екатерина Захариева изглежда приятна, образована жена, с административен опит - това е добре, но мнозина в юридическите среди се притесняват, че тя има много малък опит в правораздаването, коментира от своя страна адвокатът проф. Иван Тодоров. Той поясни, че Захариева е била 3 години адвокат, а след това няколко години юрисконсулт, което по думите му е крайно недостатъчен опит.

"Много съдии, прокурори и адвокати веднага извадиха аргумента, че когато човек не е близо до съдебна зала - каква реформа ще направи в самото правораздаване. Правораздаването е консервативна система. Трябва да му познаваш вътрешните механизми, зависимостите, които съществуват вътре, за да можеш да ги промениш. Навлизането на един министър в работата отнема 6 месеца и едва след това той може активно да започне да променя нещата. Само промяната в Конституцията е една много добра първа стъпка, но е само около 3-4% от нещата, които трябва да се променят", обясни проф. Тодоров.

В тази система се знаят нещата - знае се кои са честните съдии и кои не толкова честни, и се знае, когато един човек се вкара в системата, дали той ще свърши работа, допълни юристът.

Промените в Конституцията в частта за съдебна власт се гледаха на второ четене на 9 декември в НС. Тогава ВСС беше разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Въпреки че разделянето предизвика сериозен дебат, то текстът, който "събори" правосъдния министър Христо Иванов от поста беше разпределението на квотите в съдийската колегия на ВСС. От РБ настояваха съотношението на членовете, излъчени от съдиите, и тези от парламента да остане във варианта от първо четене - шест към пет. Мнозинството на ГЕРБ, ПФ, АБВ, подкрепени от ДПС, БДЦ и Атака, обаче реши да намали членовете на съдиите. Промените в Конституцията минаха на трето четене на 16 декември - датата, на която беше обявена кандидатурата на новия министър на правосъдието Екатерина Захариева.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• президент
• правосъдие
• Bulgaria ON AIR
• Екатерина Захариева