Вицепремиер раздели кметовете: Класик, хитрец, зàспа...

Вицепремиерът Томислав Дончев написа наръчник за избор на кметове и раздели типовете градоначалници. Според категоризацията му те са класик, зàспа, хиперактивен, хитрец, дървен философ и идеален.

Дончев, който преди да влезе в голямата политика, бе кмет на Габрово, обясни, че текстът е изцяло негово дело и не ангажира партията по никакъв начин.

"За много българи кметът е най-важният човек в държавата – този, който му решава проблемите, е кметът, защото 70% от публичните услуги се предоставят от местната власт", обясни вицепремиерът пред bTV.

Дончев обяви и че в големите областни градове ГЕРБ ще се явяват самостоятелно. "Но ако някой реши да подкрепя някой наш кандидат, което обаче не означава коалиция или споразумение, това е негово право", каза вицепремиерът

Ето извадка от наръчника на потребителя за избор на кметове, написан от Томислав Дончев:

"През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…

Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона...

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики...

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции.
Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години. Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време.

Лош е под-видът на класика, наречен " зàспа". Води се от двата основни принципа: "Не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивен": Излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по 3-е си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет, е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрец": Знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственика й, както и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървен философ": Не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липсата на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последното е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея", пише още Томислав Дончев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase