Експертът по изборно законодателство Димитър Димитров смята, че в Изборния ни кодекс съществува т.нар. „локална несправедливост“. Пред БНР той обясни, че в отделни райони гласовете, подадени за партиите, не произвеждат мандати и не отразяват тежестта на дяловете гласове, подадени за отделните лица.

Поради този феномен след последните избори се оказа, че от Кюстендилка област като депутат в парламента влиза водачът на листата  на ДПС за областта Александър Методиев - Бат Сали, въпреки че той е събрал малко над 700 гласа. Заради казуса Общинският съвет в града излезе с протестна декларация.

Заради подобен проблем недоволство избухна и в Ямбол. И днес ще има протести заради разместванията. Освен жители на Дупница и Кюстендил, които недоволстват заради Бат Сали, недоволни са и в Габрово и Ямбол заради Четин Казак и Илия Илиев. И в четирите града ще има протести. Такъв се очаква и в София.

Според Димитров сегашният проблем отчасти е предизвикан от това, че не съществува пълноценен 32-ри избирателен район в чужбина. С гласовете оттам се разпределят почти 10 мандата. Десет народни представители трябва да бъдат разпределени вътре в страната.

Димитров е на мнение, че сегашната методика за разпределение на мандатите не трябва да бъде сменена с нова, която да позволи 120 от депутатите да се избират мажоритарно, а останалата половина пропорционално.

Той даде и пример в подкрепа на своята теза и обясни, че ако 120 депутати се определят мажоритарно, със сигурност ще се засили натискът върху контролираното гласоподаване, защото разликите, с които ще се избират тези 120 депутати, много ще приличат на разликите, с които се избират кметовете в средните по размер общини.

"Много често тези разлики са малки и зависят от преместването или контролирането на малки дялове от гласовете" обясни той.Относно идеята за прерайониране Димитров смята, че това ще създаде по-добри условия гласовете, които се подават в по-големи райони, да получават разпределение, което ще бъде по-близко до резултатите от разпределението на гласовете в тези райони.

Той смята, че когато се говори за използваните преференции, често се посочват числата на недействителните бюлетини и колко от тях са свързани с подаването на преференция.

„Около 1 милион и 100 хиляди са подали валидна преференция. Срещу тях стоят 60-70 хиляди сбъркани преференции. Аз не зная кое число е по-важно за демокрацията“, каза Димитров.

"Може би преференцията затруднява кадровиците в партията, но е видно, че ако една партия е солидна и добре организирана, тя има много начини да наложи своите кандидати. Вижда се - четирима-петима от кандидатите, получили преференция, няма да бъдат народни представители, тъй като са били убедени от своите партийни ръководства, че е по-добре да допуснат някой друг до банката в парламента, коментира Димитър Димитров.

Днес Гражданският борд за прозрачни и честни избори ще проведе заключителното си заседание, на което се очаква да бъде приет меморандум с включени всички предложения за промени в изборното законодателство. Сред тях ще са и тези, свързани с методиката за разпределение на мандатите и създаване на избирателен район в чужбина.

Експертът по изборно право е убеден, че ако преференцията е задължителна и се промени видът на бюлетината, грешките ще бъдат по-малко.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• протести
• преференции
• изборно законодателство
• Граждански борд