Политическото предизборно говорене премина в двете крайности - обиди към опонента или безкрайно общо говорене.
Това заяви Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски", който представи в Националния пресклуб на БТА изследване на преподаватели и студенти от СУ за речта на политиците в предизборната кампания.
Реално нямаше предизборно говорене, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се изгуби във всеобщото говорене, обобщи Миланов.
Според него всички политици трябва да са дадат сметка, че участваха в предизборна кампания, в която езикът на агресията, езикът на некоректния тон бяха водещи - задаваха моделите на речево поведение.
Езиковите стратегии и речевото поведение на българските политици в предизборната кампания надхвърлиха сериозно границите на доброто общуване, наблюдавахме истинско незачитане на словото, истинско неумение да се изслушва събеседника, което доведе до усещането, че всички политици говорят в един тон, коментира Миланов. Според него това е бил тонът на агресията и на обидата.
Анкета сред студенти от четири специалности в СУ е показала, че 88 процента от запитаните категорично не са одобрили начините, по които чрез речта, политиците са представили себе си и своите политически партии в предизборната кампания.
Надежда Сталянова - преподавател по български език в СУ, обясни, че в изследванията на преподавателите от висшето училище политическото говорене в предизборната кампания е разделено в три типа.
Първият тип е "езикът на експерта", при който политиците говорят неутрално, наукообразно, като речта им е наситена с абстрактна лексика. Този тип говорене не достигна до избирателите. От всички политици чувахме: "България трябва да постигне финансова стабилност...", "Трябва да генерираме потенциал...". Това говорене е в сферата на пожеланията и се отнася за някакво неясно бъдеще, коментира Сталянова.
Тя отбеляза, че на другия полюс е "езикът на интригата", който беше актуален за цялата предизборна кампания. Този политически език включваше нападки и обиди към опонентите, и провокации с реплики, посочи Надежда Сталянова.
Третият тип политическо говорене беше "езикът на улицата", при който се използваха ниските стилови употреби, разговорността, битовата и разговорната лексика в политическата реч, обясни езиковедът.
Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е еднозначен, категоричен и безспорен, и много често в политическата реч има отклонения от книжовноезиковите норми, заяви Надежда Сталянова.
Преподавателите от СУ дадоха примери за неуспешни опити за образност, използвани от политици в предизборната кампания. Сред тях е и употребата на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в очичките" /Бойко Борисов/, "Всеки преди да пусне бюлетинката" /Стефан Данаилов/, "Тази бедна
държавица" /Волен Сидеров/.
Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми в речта на политиците. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов - "дикември", "след осимдисет и дивета година".
Проблеми с променливото "я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева - "тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли".
Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах". Тези
примери са от изказвания на Мая Манолова.
Преподавателите дадоха и примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.
Владислав Миланов коментира, че 38 процента от българските политици не могат коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да бъде членувана. Това са правоговорни норми, които учителите изискват от учениците в средното училище, посочи езиковедът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
90
Картоффофф
преди 11 годиниНа КАРТОФИТЕ-БОКО! На картофите! Ти ще ги садиш този път! Ние ще ги берем! Както правеше с ЕРП-тата,както лапаше от МИТНИЦИТЕ,както взимаше от фирмите! Сади картофи,че много имаш да връщаш!
89
Анонимен
преди 11 годиниСпешно в парламента да започне обучение по риторика, правопис и правоговор. Но курсистите да плащат този път от джоба си. Избирателите не са виновни за ниската им езикова и ниската им говорна култура.
88
Анонимен
преди 11 годиниМалко са политиците (и журналистите), които произнасят правилно думата "структура". Според правоговора тя трябва да се произнася с ударение на втората сричка: структУра. Подобно на култура, манифактура, дресура и т.н.Абсолютно недопустими са формите "ходиме, пишеме, правиме". Излагация! Редно е: ходим, пишем, правим.Политиците са нашите представителни лица, затова задължително да си препрочетат старите учебници. Излагат не само себе си, но и нас. Щом сме ги избрали.