Масовите протести в България срещу строгите мерки за икономии и цените на тока свалиха правителството през февруари. Изборите в неделя обаче може да доведат до още повече политически сътресения, пише в. "Уолстрийт джърнъл" от София.

Най-новите допитвания показват, че консервативната партия, която управляваше доскоро страната, и основният й, ляв съперник са с почти изравнени позиции, което прави още по-сложна перспективата за сформиране на управляваща коалиция.

Недоволството от ниския жизнен стандарт и корупцията в най-бедната страна в Европейския съюз достигна връхната си точка тази зима и доведе до протестни демонстрации в цялата страна - в началото заради растящите сметки за електричеството. В израз на отчаянието, обзело обществото, най-малко седем души се самозапалиха, като някои от тях изрично заявиха, че правят това в знак на протест срещу правителствената политика и корупцията. Шестима от самозапалилите се починаха, припомня "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Вестникът цитира 20-тина годишна жена, живееща в София, която казва, че изборите и надеждите за подобрение й изглеждат като виц. Струва ми се, че партиите и водачите им нямат нищо общо с мен и живота, който водя, допълва тя.

Ще бъде много трудно да се състави коалиция, прогнозира пред всекидневника Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда, който се застъпва за честни избории правна реформа. Според нея избирателната активност ще бъде ниска, тъй като хората са изгубили надежда в изгледите за подобрение на положението в страната и почти не вярват, че някоя партия е способна да извърши промяна.

Българската корупция е тумор в политиката на Европейския съюз и той ще става все по-сериозен. Опитът в България разкрива лъжата в твърдението на Европейския съюз, че има преобразяващ, прочистващ ефект върху политиката в новите страни-членки, пише от своя страна британският вестник „Индипендънт”. Изданието  припомня за Пламен Горанов и четирима други български активисти, които се самоубиха, като се самозапалиха през февруари и март и постигнаха това, което не успяха годините на засукано и скъпо струващо обстойно обследване от Европейския съюз преди присъединяването на България – те хвърлиха светлина върху лошата страна на българската политика и я тласнаха към промяна.

България и Румъния преминаха през отричането на комунизма след падането на Берлинската стена, но реформите бяха козметични и по-голямата част от партийната номенклатура успя да се задържи, продължава вестникът. Нищо съществено не се е променило от тогава и днес този установил се здраво елит има надмощие над парламента и икономиката, точно като в лошите стари дни; те сплашват медиите и се вярва че са в съюз с организираната престъпност.

Всичко това представлява сериозен проблем за ЕС, тумор в политиката на съюза, който с времето ще става още по-сериозен. Една от най-силните точки в пропагандата на ЕС, е, че когато се разширява, това има трансформиращ ефект върху новата страна-членка, като не просто дава тласък на икономиката, но и прочиства политиката й и налага модерни ценности на нейното общество. Опитът в България доказва, че тези твърдения са изтъркани. Британските евроскептици обвиняват съюза, че си пъха носа във вътрешните работи, но когато такава намеса действително е смислена – когато кандидат-членка чука на вратата, Брюксел наистина има механизми – но в случая с България и Румъния ЕС не успя да даде летящ старт на радикални реформи, коментира британският вестник.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• избори
• реформа
• протести
• коалиция
• правителствена политика