ГЕРБ запазват преднина въпреки скандала с подслушването

Няма промяна в подреждането на първите пет партии въпреки изнесения от прокуратурата доклад за нерегламентирано подслушване, става ясно от проучване на НЦИОМ. То е проведено направено между 19 и 25 април сред 1120 души.

Разликата между ГЕРБ и БСП към 25 април е 5,9 на сто. Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност, отбелязват социолозите.

Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април, сигурни участници в следващия състав на парламента са ГЕРБ /23,6 на сто/, БСП /17,7 процента/ , ДПС - 6 на сто, и "Атака" - 4,9 процента. "Движение България на гражданите" с 3 процента остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, коментират социолозите.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона /между 2 и 4 процента/, нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент, отбелязват от НЦИОМ. Такива партии са ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция "Център-Свобода и достойнство".

Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия. Това означава, че от началото на кампанията не укрепват ядрата от избиратели на тези две партии. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи, коментират социолозите.

Днес колебаещите се са значително по-висок дял от парламентарните избори през 2009 година - през 2009 г. те са били 15 на сто, а днес са 22 процента.

Малко над 60 на сто от имащите право на глас заявяват, че имат готовност за гласуват. На основата на тези данни от НЦИОМ допускат, че активността ще бъде между 52 и 56 процента.

Досега кампанията се развива по начин, който по-скоро отблъсква колебаещия се и политически неизкушен избирател, коментират от НЦИОМ. Те регистрират симптоми на разколебаване дори сред твърдите ядра на големите партии.

66 на сто от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. 27 процента посочват, че изобщо не следят предизборната кампания. Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.

Само 6 процента твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1 процент посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase