Основната цел на атаката от последните седмици е да дискредитира политиката на управлението на ГЕРБ и на правителството, да я представи като еднаква с тази на предишните управления и да разруши доверието в премиера.

Това се посочва в официалните мотиви на кабинета, който прие решение да предложи на НС да гласува вот на доверие на МС с премиер Бойко Борисов.

„Мерките, които прилагаме, за да разрушим тези кръгове от интереси, които години наред живяха и забогатяваха като източваха основни ресурси на държавата, днес пораждат съпротива и реакция срещу правителството и министър-председателя.

Създаде се ситуация, в която неясни политически субекти чрез анонимни източници, чрез медии с неясни собственици разпространяват незаконни материали, стенограми и записи от разговори, с които целят да компрометират правителството, неговите усилия и политика, и да трупат напрежение в обществото.

Целта е да се възстанови статуквото от последните години, да се разчисти пътят на нови формации, които с ново лице и под различно име да се върнат на власт“, се посочва още в мотивите.
 
В тях се изтъква още, че правителството е приело предизвикателството чрез непопулярни мерки и със силна воля да промени управлението на страната.

Нито едно правителство обаче през последните двадесет години не е предприело едновременно такъв широк кръг реформи в различни сфери.

„Проблемите, които правителството решава днес, са натрупвани години назад. Страхът или липсата на достатъчно отговорност да се поемат техните негативни последици са блокирали действията на предишните правителства за тяхното осъществяване.

Това днес ги прави по-бавни, по-трудни за осъществяване и много по-болезнени за гражданите и всички засегнати от тях“, обясняват още решението си МС.

Парламентът щял да гласува вот на доверие за цялостната политика на борба с корупцията, престъпността, за модернизиране на българската икономика и финанси, за провеждане на реформите в сферите на външната политика, отбраната, сигурността, здравеопазването, образованието, социалната политика, правосъдието, транспорта, земеделието, опазването на околната среда, културата, усвояването на средствата от европейските фондове и спорта.

„За да продължи да реализира своята политика, правителството се нуждае от подкрепата на българските народни представители, които да потвърдят с вота си политиката, за реализирането на която гласуваха преди година и седем месеца българските избиратели”, се посочва още в мотивите.

**********************

От 1989 г. до днес в България са съставени 12 правителства, от които две са служебни – на Ренета Инджова и Стефан Софиянски.

За този период са поискани и гласувани 26 вота на недоверие към правителствата и 2 вота на недоверие към министър-председател (Любен Беров).

Гласувани са и 2 вота на доверие, поискани от министър-председателите Филип Димитров и Любен Беров.

Кабинетът на Филип Димитров обаче не получава нужната подкрепа на 28 октомври 1992 година.

Премиерът Бойко Борисов внася третият вот на доверие в най-новата ни демократична история. Той обаче най-вероятно ще запази поста си, тъй като с гласовете на Атака има необходимото обикновено мнозинство или гласовете на повече от половината присъстващи депутати , за да получи доверие.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• мотиви
• вот на доверие