Естествено,че вотът ще е в полза на мнозинството. Това правителство дойде ,за да тръгнем по европейските закони и пътища на законодателство. Уличниците не могат да ни управляват. Не е като през онази слощастна година, когато извиха ръцете на правителството на Виденов. Тогава дойдоха озлобени и неграмотни хора ,които взривиха парламента. Това обаче не стана факт сега. За радост на мислещите българи.

Приказка за стълбатаПосветено на всички, които ще кажат:"Това не се отнася до мене!" Кой си ти? попита го Дяволът... Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. Вие мразите ония горе? попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!Дяволът се усмихна: Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.Дяволът пак се усмихна: О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... Ти пак ще чуваш! успокои го Дяволът и му стори път. Мини!Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!Момъкът спря и се вслуша: Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... И той пак се затече.Дяволът пак го спря: За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!Момъкът отчаяно махна ръка. Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!Дяволът: Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: Виж голите им кървави меса. Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво!

moje da imame turska jilka vsi4ki no nema zna4enie. moiata priatelka e turkinia ot Haskovo. super se ebeme s neia i *** sex mi dava nesto koeto nikoia bulgarka do sega ne mi e davala. taka 4e az obi4am turskoto mnogo, priatelu