Средното европейско ниво на заетите в социалната и солидарната икономика е 6,3% от всички заети, докато у нас то е между 1% и 2,8% . Това налага редица мерки от страна на институциите в отговор на множеството пречки при функционирането на социалните предприятия, които дават възможност на хора с увреждания да работят.

"Нашите числа за между 1 и 3%. Няма стабилна статистическа база, върху която да се градят тези политики. България вече шеста година има закон за солидарната и социалната икономика, който е създаден, за да насърчава социални предприятия, въобще субектите на солидарната икономика. Най-честото разбиране какво е това е предприятие, което е създадено със социална цел, но е предприятие. Има и демократично управление, общува с клиентите си", каза Елица Баракова от Икономическия и социален съвет в студиото на "България сутрин".

Баракова появи, че тези предприятия не разпределят финансовата си печалба. Тя допълни, че в страната ни има много специализирани предприятия за хора с увреждания, но през последните години се следват европейските политики, които казват, че социалните предприятия ще предложат устойчиви решения не само в сферата на заетостта, но и въобще в социалната сфера, в екологичната сфера”.

Пред Bulgaria ON AIR Баракова допълни, че има огромен интерес от младите хора, които искат да работят и да създават собствен бизнес, който е посветен на кауза.

"България трябва да намери начин да накара младите хора да подкрепят съществуващите социални предприятия. Има решение, зад което се обединиха трите групи на Социалния икономически съвет - бизнес, синдикати и граждански организации. В момента нямаме програма, която финансира социални предприятия, настояваме за бързото ѝ откриване", коментира гостът.

Кой е ангажиран с политиките за социалните предприятия?

В становището им са посочени темите, които трябва да преминат през допълнително обществено гласуване.

"По закона на хората с увреждания има възможност предприятия от традиционния бизнес да закупуват стоки и услуги от социални предприятия, за да се освободят от задълженията си да наемат хора с увреждания. Но в момента това насърчение не работи, тъй като то трябва да бъде в размер на 2 минимални работни заплати месечно, докато същият работодател не спази задължението си да наеме човек с увреждания, дължи 30% от МРЗ", добави Елица Баракова.

Тези политика се управляват от Министерството на труда и социалната политика, но когато човек има увреждане и е оценен на пазара на труда, това е постигната цел.

"Финансирането на тези организации и изграждането на техния капацитет може да стане с мерки от всяка държавна институция. Общините също управляват различни средства, но биха могли да включат и подкрепата за социални предприятия", обясни Баракова.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Инна Ангелова

• МТСП
• предприятия
• финансиране
• хора с увреждане