Пръстенът от Урвич бил дар от цар Иван Александър

Рядък и ценен сребърен пръстен със златен обков бе открит при разкопки в цитаделата на средновековната крепост кокалянски "Урвич" на Националния исторически музей, провеждани под ръководството на д-р Филип Петрунов (НАИМ - БАН) и Виолина Кирякова (НИМ).

Той бе намерен в един от гробовете, които са проучвани в църква №2. Местата за покой са били специално оформени, което значи, че са били на аристократите в крепостта. Археолозите имат основание да смятат, че пръстенът печат вероятно е даден от цар Иван Александър (1331-1371 г.) на управителя на мястото.

"Когато открихме този накит, не мислихме, че е толкова ценен, защото беше изключително корозирал - разказва пред "24 часа" д-р Филип Петрунов. - Вътре имаше една сериозна язва и не си личеше нито изображението по плочката, нито украсата по халката. След обработка в лабораторията на Националния исторически музей се оказа, че това е един масивен пръстен. Сега тепърва предстои да му бъдат извършени химически анализи за установяване на конкретните параметри и попълване на неговия паспорт."

Всъщност църква №2, където е намерен пръстенът, е открита случайно през 2021 г., когато изследователите са проучвали предполагаема крепостна стена.

Специалната позиция на два гроба затвърждават хипотезата, че това е църква костница на управниците на крепостта на кокалянския "Урвич". В нея предстоят още много проучвания.

"Тази втора гробница, която не е осквернявана от иманяри, е на 200 м от първата църква, открита от проф. Димитър Овчаров, през 1969 г. - споделя археологът. - Тогава проф. Николай Овчаров още студент, събира първите стенописи и възстановява няколко прекрасни пана, които са част от постоянната експозиция на НИМ. След това през 2011-2015 г. проф. Овчаров и директорът на НИМ доц. Бони Петрунова проведоха пълни проучвания на тази църква, която датираме от XI век.

Под нейните основи се откри една стена от по-ранна сграда от IX-X век с характерните пръстени с пентаграм, орлета и розети, които са широко разпространени в Първото българско царство. Тя е в непосредствената близост до мястото, където трябва да е разположена жилищната кула на управителя. И тъй като говорим за дълъг период от време, вероятно семейството му е погребано вътре и около тази църква.

Но върху халката на открития пръстен има една шестлъчева розета, каквато сме виждали и при първата църква. Има и царския символ орел, който го срещаме върху ботушите на цар Иван Александър, изобразен в неговото Четириевангелие. Та тази розета с неговия знак показва една принадлежност към българската култура и към търновския трон. Тоест може да допуснем, че той е принадлежал на един от управителите на крепостта, даден му от царя."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase