Запознати сме добре с климатичните промени, но когато става въпрос за информация относно начините за противодействие на климатичните промени нямаме никаква представа. Това са обобщените данни за страната ни, съдържащи се в най-новото климатично проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предава БТА.

Допитването е направено сред всички страни членки на ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Китай, Япония, Индия и Канада. Това е шесто издание на изследването от ЕИБ. Така с познанията си по трите основни проучвани сфери, българските участници са получили 6,10 от 10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37 от максималните 10 точки. Класацията се оглавява от Финландия с оценка от 7,22, следвана от Люксембург - 7,19 и Швеция с бал от 6,96 точки.  

В първия подиндекс, който формира крайната оценка, показва как да проучим информираност за "определението и причините за изменението на климата”. Тук българите получават 7,19 точки, които са много близо до осреднения резултат за ЕС от 7,21. Що се отнася до определението за изменение на климата, повечето български респонденти са избрали отговора "Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели", докато 6 на сто от участниците намират промяната за измама.

Проучването показва, че 79% от респондентите са наясно за влиянието на човешките дейности върху изменението на климата. Други 12% считат, че промените се дължат на екстрени природни явления като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 процента сочат озоновата дупка за причина. На въпроса за тримата най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето българите са посочили САЩ, Китай и Индия. При все това една трета са избрали отговор, в който не присъства Китай.

Вторият индекс проучва познанията за последиците от климатичните промени, е 7,32 точки. Тук резултатът е под средното за ЕС от 7,65. Големият дял български респонденти са наясно, че промените имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Такъв е и делът на посочилите неблагоприятните метеорологични явления като основна причина за задълбочаване на глада по света.

По отношение на въздействието на климатичните промени върху морското равнище, 64% от българските респонденти са отговорили, че нивото на световния океан се покачва, за 23% климатът не оказва въздействие, а за 13% равнището на световния океан се понижава. Повечето от българските респонденти осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.

Голяма част от българските респонденти са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Освен това над половината твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока.

Изследването показва също, че повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5 процента от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.

Подобно на повечето страни в Европа, само малка част от българските граждани  са в състояние да определят индивидуалния въглероден отпечатък като "общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Инна Ангелова

• изменение
• климат
• причини