Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Бирата е със значително историческо и културно значение и съдържа богат набор от биоактивни вещества. Напитката се произвежда от 4 основни съставки, които са естествени - вода, малц, хмел и пивни дрожди. Най-специфичното при бирата е хмелът, а тенденцията последните няколко години е за изследване на всички полезни вещества – специално фенолите и полифенолите, които са много силен антиоксидант и могат да окажат сериозен ефект върху човешкото здраве. Българските учени имат принос в изследванията на механизмите и свойствата на пивото, за които разказват гл. ас. д-р Петър Недялков, преподавател в Университета по хранителни технологии и д-р Сергей Иванов, Център по биология на храните в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Благодарение на новите изследвания е доказано, че има между 800-900 вещества, които биха могли да бъдат полезни за здравето. Д-р Недялков дава и още един пример за съставка с полезни свойства - пивните дрожди, които са богати на витамини от Б комплекс.

"Трябва да се отбележи, че алкохолът действа успокояващо на човешкия организъм, но е важен фактор да се консумира в умерено количество.“

Препоръчителните количества за консумация на бира зависят от фактори като възраст, пол, тегло, но в повечето случаи са от 1 до 2 половин литрови бутилки на ден, коментира д-р Иванов.

Последното изследване бе свързано с мониторинг за количество на Б витамини на пивото – излязоха добри резултати за марки, които спазват добри производствени практики и имат висококачествени суровини, отбеляза д-р Иванов.

По отношение българската бира той обясни, че фолиевата киселина и Б витамините идват основно от дрождите, а когато се използват висококачествени такива, произвеждат значително по-високо количество на Б витамини, както е и при родното пиво.

Като неверни митове, които учените се опитват да опровергаят, д-р Недялков посочва абсурдното твърдение да се смята, че в бирата има спирт или пък, че бирата в кен е по-хубава от тази в бутилка. В тази връзка той уточни, че бирата от индустриалните пивоварни, се разпределя от един ферментатор във всички линии в пропорцията, която се изисква от пазара. Относно мита с „биреното коремче“ д-р Недялков твърди, че бирата може да ни подхлъзва да ядем повече, но със сигурност не е причинено от нея.

Специалистът още отбеляза, че плодовите бири си подхождат повече с по-леки и свежи храни.

Във връзка с приноса на българските учени и експерти в изследването на пивото д-р Иванов разказа за презентация в Мадрид на конгрес за пивоварна наука, който е касаел бактериите в пивото. Все още има българска наука в тази област и тя поддържа връзка с практиката, но в момента нашите учени нямат шанс да спечелят грантове за проучвания в областта на пивото.

Изследванията се финансират чрез директно възлагане от Съюза на пивоварите, както и с отделяне на елементи от други разработки, обясни още Иванов.

"Българската държава трябва да се замисли, че науката не е само фундаментална и икономиката до голяма степен зависи от развитието на иновациите“.

Благодарение на връзките, които Съюзът на пивоварите, е изградил с тези на Европа д-р Недялков тази година за първи път успява да участва в техническа среща на пивоварната научна група (BSG) към European Brewery Convention. Всички анализи, които се правят на пиво и малц, се осъществяват на база на техните методики, които са вкарани в т.нар. аналитика. Това, което се представя в тази научна група, за да станеш член, е нещо фундаментално и видоизменящо на сегашните анализи, обяснява още д-р Недялков.

"Тази среща много ми помогна в комуникацията с други университети, което ще позволи във времето да работим с някои университети в Белгия, Румъния, Италия, Великобритания и няколко научни изследователски института във Финландия – където работят усилено върху разработването на нови щамове дрожди, които да продуцират интересни аромати.“

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase