"През 2019 година направихме проучване, в което стана ясно, че хората, които не са обхванати от образование, са много по-малко в сравнение с тези от 2011 г. Образованието е нещо, на което се набляга в общността, припознато е като ценност. Имаме хора на пълен работен ден и на непълен работен ден около 43%, или всеки втори човек в ромската общност работи. Стереотипът "ромите не работят" не е верен", коментира директорът на програма във фондация "Тръст за социална алтернатива" Петя Гуламали в студиото на "България сутрин".
По думите ѝ все повече хора подписват трудови договори и това е нещо, припознато като важно, заедно с финансовата сигурност.
"Официални данни за типа индустрия по отношение на заетостта липсват конкретно, но може да обобщим, че тя се обуславя от типа на образователния статут. Имаме хора, които са с основно образование - над 40%, които са ангажирани предимно в неквалифицирана или нискоквалифицирана заетост, имаме хора със средно образование - около 23%, тези хора работят квалифициран труд, висшистите са 2,5%, които заемат ръководни длъжности", заяви Гуламали.
Според нея през последните години в обществения диалог си проправя път и езикът на омразата, дискриминацията и стереотипизацията, които не помагат за налагане на конструктивна посока. "Това са дълбоки наслоявания от години, които са провокирани и от политическата нестабилност, и от Ковид кризата", добави Гуламали.
Тя сподели, че докато в България се говори за интеграция, трудови навици и адаптации, една голяма част от ромската общност е намерила път в Европа, най-вече в Германия, Чехия и Холандия. "Това са общества, в които хората намират добро препитание и добро отношение", подчерта гостът.
"Целите на фондацията са обвързани с всички фактори да бъде ангажиран максимален процент от общността в заетост и образование. Трябва да се мисли позитивно, да има отделен ресурс, да има обща мисия и кауза. Ще продължим да показваме добрите примери", заяви Гуламали в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ около 20% се чувстват дискриминирани, когато търсят работа, а 10% от ромите се чувстват така на работното си място. "В чужбина препятствията с езика се наваксват и те се адаптират добре", каза още Гуламали.
"Опитваме се да установим връзка с работодателите. Българските работодатели са стъпили на пътя на промяната, но все още има да се извърви голямо разстояние. Над две трети от компаниите в световен мащаб са приели политики за многообразие и приобщаване", посочи директорът на програма във фондация "Тръст за социална алтернатива".
Гледайте целия разговор във видеото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
23
ФлякФ
преди 6 месецаХареса ми сентенцията "Синият венец не може да стане синя кръв". Фиганите винаги си показват ***.
22
21-ви, Не не лъжа
преди 6 месеца, ромите по онова време бяха доста добре интегрирани в работната сила. Доста от тях по заводите и ТКЗС-тата, не само като обикновени бачкатори и метачи на улиците, но и механици, стругари, трактористи и прочие. Има един доста популярен практикуващ хирург на преклонна възраст, чието име в момента ми убягва, та той е от ромски произход и в предвид възрастта му, образовал се е точно в тоя период от българската история. Просто тогава държавната политика беше друга и държавата не беше разграден двор.
21
№16 да потърси
преди 6 месецастатиите на Антон Тодоров, аргументирани с архивни материали. И преди промените в ромските гета бъка от безделници, детските уж-бракове са съдбата на повечето момичета под 15-годишна възраст.Индийчетата и тогава масово не ходят на училище, мяркат се там от дъжд на вятър, но ако не се "оженят" до 14 г., получават дипломи за основно образование. Позитанковският *** да не заблуждава младите! По-възрастните знаят отчасти какво беше дереджето, но малцина са наясно с реалния мащаб на ромската напаст!