Д-р Йорданова се забавила фатално, защото спасявала бездомни кученца

Царево е в траур. Една от жертвите на потопа бе д-р Даниела Йорданова, ветеринарният лекар на града. Жената, която толкова много обичала животните, че не правела евтаназия. Борела се до последната искрица живот.

Публикуваме разказа на нейна много близка приятелка във фейсбук. Заслужава си да се прочете какъв истински човек не е вече между нас.

Текстът в памет на д-р Йорданова е писан в деня за траур, с мъка и гняв заради нелепата смърт, която е можело да бъде предотвратена.

"Животът на съществата свършва за миг... Спомням си, когато преди няколко години майка ѝ, съдия Мария Москова, ми каза, че дъщеря ѝ иска да открие ветеринарен кабинет в Царево и какво мисля по въпроса, дали ще има клиенти. Поговорихме си по темата, споделих моя опит с животинките и накрая тя ми каза: "Ще станете първи приятелки с моята Даниелка".

Станахме...

Предлагали си ѝ да се занимава с научна дейност, след като е завършила университета, но тя е избрала любовта - да лекува животни. Защото да се занимаваш с животни е нужна любов. И голямо сърце.

Малко след като откри кабинета, на едно от уличните кучета, което се въртеше около съда започна да му тече кръв от носа и отказа да се храни. Обадих се по телефона на новата лекарка и я попитах дали ще може да дойде да го види, но тя строго ми каза, че прегледи извършва само в кабинета. Натоварих Пончо в колата и отидохме в клиниката. Там ни посрещна крехко, изящно създание с удивителни сини очи и обезоръжаваща усмивка - д-р Даниела Йорданова. Делово прегледа кучето, постави диагноза, назначи лечение и Пончо живя още три години след като го излекувахме от тежката кърлежова треска.

Така започнаха нашите срещи в кабинета - с куче, с коте, за преглед, за ваксина, за паспорт. Винаги усмихната, винаги внимателна.

Тя не спря да работи нито за ден през пандемията. Животинките имаха нужда от нейната помощ.
Виждам по снимките, че е било лятото на 2020 г, когато намерих изхвърлени край пътя четири кученца. Заведох ги при нея за първа ваксина и тя я направи безплатно. Една от нейните снимки, които в момента се върти из мрежата е именно с едно от тези кученца.

Край клиниката винаги се навъртаха улични котки, защото тя не ги оставяше гладни. Даже сутрин се стичаха и тези, които си имаха стопани.

Срещу нея имаше порутена сграда, която се обитаваше от един странник - Георги и кучето му Сара. Тя се грижеше и за двамата. Купуваше храна и лекарства за Георги, правеше му подаръци за Георгьовден. Това ми го разказа лично Георги в последните дни от живота си, когато тя пак му беше купила лекарства и чай. След смъртта му Сара остана да живее около клиниката. Появи се още едно куче - Мечо.

Двамата бяха неразделни улични приятели, но тя ги опезпаразитяваше и ваксинираше. И както става в България, те попречиха на някого. Тя се принуди да им купи къщички и да ги върже срещу клиниката. Разхождаше ги всеки ден - сутрин и вечер, заради тях идваше и в неделя. Чакаше да завършат къщата и да ги прибере при себе си, за да не живеят вързани на улицата.

Казват, че във фаталния ден именно тях е дошла да освободи....

Видях я за последно предния ден. От една седмица лекувахме котка, която се влошаваше. Отново направи всичко необходимо. Въпреки че няма надежда, трябва да ѝ дадем шанс, ми каза...

Тя никога не се отказваше и не искаше да евтаназира животните, защото винаги се надяваше на шанса да оцелеят...
Както и аз се надявах два дни... Но съдбата реши друго.
Почивай в мир, прекрасно слънчево момиче!
Вече ни липсваш..."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase