63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво заемат мъже, а 36.5%- жени. Това се посочва в изследването на НСИ, в което са включени общо 22 163 ръководни длъжности.

В края на 2021 г. мъжете заемат 68.8% от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник ръководител" - 41.1%.

В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72.5% от ръководните длъжности.

Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт - 53%, а най-нисък в законодателна власт - 24.2%. През 2021 г. в страната 28.3% от общинските съветници и 29.3% от кметовете са жени.

Над 50% от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.

В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването, жените на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24.2%). Ниският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители.

По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г., жените кандидати са 1 515, или 29.9% от общо 5 062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23.8% от общо 240 народни представители.

Към 31 декември 2021 г. делът на жените народни представители в националния парламент е 22.5%, като това е най-ниската отчетена стойност в периода между 2018 и 2022 година. Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на Народното събрание", където жените са 42.9%, а мъжете 57.1% от общо 7 заети позиции.

Относителният дял на жените сред българските представители в Европейския парламент е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29.4% от всички български членове.

За същия период в ЕП с най-добра представеност на жените са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57.1% жени представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са жени.

Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39.2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63.8%) и специализираните териториални администрации (64.8%) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 72.6% от ръководния състав се състои от мъже.

Прегледът по вид административни структури и длъжностни нива разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководители на най-високото ниво на управление в съответната институция.

Показателен пример за това е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации, където на най-високото длъжностно ниво жените са 7.1%, а на най-ниското - 68.6%.

В органите на местното самоуправление (общинските свети) към 31 декември 2021 г. от общо 5 128 общински съветници 1 451, или 28.3%, са жени. В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца (37.8%), Перник (37%), София (35.1%), а най-ниска в Благоевград (21.1%), Разград (22.4%), Кърджали (22.7%).

По отношение на съдебната власт над половината от ръководните длъжности в структурите на системата се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като на длъжност "заместник-ръководител" 57.1% от позициите са заети от жени.

Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1 868, от които 2/3 са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317, души или 14.5%, но съотношението между половете остава без изменение.

Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните (77.9%) и върховните съдилища (74.7%).

Във висшите училища и научите организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59.8% от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт е 58.5%.

По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27.5% от ръководните постове се заемат от жени.

Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации (47.2%), а най-малко- в държавните предприятия и търговските дружества (21.9%). На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47.7% и 59.7%.

През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Национален статистически институт
• търговски дружества
• ръководни длъжности
• високо и средно управленско ниво
• мажоритарно държавно участие