Гергьовден е, Денят на храбростта и военният парад се завръща

След тригодишно прекъсване заради пандемията от коронавируса, когато Денят на храбростта и празник на Българската армия беше отбелязан с прояви, съобразени с противоепидемичните мерки, тази година военният парад ще се състои.

На 6 май, веднага след празничната литургия, започва тържествен водосвет на бойните знамена, последван от военен парад на пл. "Княз Александър I", начело с командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, предаде БНР.

В началото на колоната ще преминат знамената светини на Българската армия, следвани от Гвардейския представителен духов оркестър, както и тези на видовете въоръжени сили. Гражданите на площада ще могат да видят бойна и специална техника на Сухопътни войски – машини „Командо Селект” и „Гардиън”, бронетранспортьори, 152-мм гаубици Д 20, реактивни системи за залпов огън "Град", МТЛБ "Тунджа", самоходна гаубица "2С-1", бойни машини на пехотата БМП-1 и БМП-23, танкове Т-72, ракетни комплекси "Точка" и "Оса". Военновъздушните сили ще бъдат представени с машини от ракетните комплекси С-125 и С-200, както и пускова установка от С-300.

Присъстващите ще видят също бронирани автомобили на СКСО (Съвместното командване на силите), както и бронирани автомобили "Пустинна котка" на Служба "Военна полиция". В колоната ще се движи и седлови влекач с трайлерно полуремарке, натоварено с МТЛБ на Командването за логистична поддръжка. Над площада ще прелети вертолет Ми-17, носещ националния флаг, както и хеликоптери Ми-24В и "Кугар", самолети L-410, "Спартан", L-39Z, "Пилатус", Су-25, а също и три изтребителя МиГ-29. От страна на Военноморските сили ще се включи хеликоптер "Пантер".

Църквата отбелязва на 6 май деня на един от първите си мъченици. Младият Георги постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия до личната гвардия на император Диоклециан.

През 303 г. владетелят издава едикт за преследване на християните в цялата Римска империя, а на Георги е заповядано да участва в преследванията. Вместо това смелият войн разкрива, че е християнин и критикува решението на императора. Страданията, в името на християнската вяра, които св. Великомъченик Георги понесъл, били особено тежки, които за днешните християни изглеждат непосилни. По време на мъченията, той чудодейно оцелявал, което накарало мнозина да повярват в Христа, а други публично обявявали без страх, че са християни.

Следвайки примера на Спасителя, който побеждава смъртта и страданията, така и св. Георги приема мъченичеството в името на Спасението. За да пречупят вярата му, го накарали да възкреси отдавна погребан мъртвец и светецът с молитвите си успял да върне умрелия към живота. При вида на чудното възкресение, присъстващите повярвали и се обърнали към Бога, но били убити веднага, а Георги продължил да върши чудеса и да осветява с вярата си хората около него. Накрая самият Христос му се явил и утешавайки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

Според житието, св. Георги е посечен на 23 април. Тази дата е отбелязвана от Православната църква в България до 1916 г., но с въвеждането на Григорианския календар се измества на 6 май. През 1967г. Св. Синод решава неподвижните празници да се честват на датите, определени в богослужебните минеи и между 1969-76 датата отново е 23 април. От 1977 г. насам денят официално се отбелязва на 6 май.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase