Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската война и урежда, макар и неокончателно, обособяването на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

"Кръстът, изложен в НИМ, е пряко свързан със Сан Стефано. Той е малко известен паметник от Руско-турската война, тъй като отдавна е разрушен. През 19 век Русия изгражда на мястото, където е подписан договорът, храм, в чиито основи са погребани останките на повече от 50 000 руски войници. Храмът просъществува кратко, тъй като в началото на Първата световна война, когато руснаците и турците отново са врагове, решават да го разрушат - пропаганден акт, който показва какво ще се случи с враговете им на бойното поле. Той е взривен, а служители на българското консулство случайно го откриват в Истанбул. По случай 100 години от Освобождението той е донесен у нас", разказа Михаил Симов, който е уредник в Националния исторически музей (НИМ), в ефира на "България сутрин".

По думите му въпросът дали Санстефанският мирен договор е значим за българската история, остава спорен, тъй като той така или иначе не се реализира.

"Подписването му обаче прави така, че нито една държава да не оспорва правото на България да има своя държава. Самият договор се съхранява в архивите на Руската федерация, копие има и в Турция", отбеляза Симов пред Bulgaria ON AIR.

Посетителите на НИМ могат да видят още златния часовник на Граф Игнатиев, който е подписал договора, основните типове оръжия и военните униформи на руските войници. Музеят ще работи за посетители и в празничния 3 март.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Трети март
• НИМ
• Руско-турската война
• Санстефанският мирен договор