Българска ли е традицията за Баба Марта?

По традиция днес се окичваме с бяло и червено за здраве, но знаем ли историята зад нея?

"Баба Марта днес е своенравна, защото ни посреща със студено време, но пък идва пролетта. Символиката на мартеницата е доста особена, има и доста интерпретации. Но се смята, че тя преплита жизнената сила на човека - червеният цвят символизира силата и кръвта на човека, тоест живота, а белият цвят символизира чистотата и дълголетието. Трудно е да се каже откога съществува тази традиция. Мои колеги търсят корените ѝ още в древно тракийско време, други по-насам - в славянството", каза гл. ас. д-р Илия Вълев от Института по етнология и фолклористика при БАН в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че Баба Марта не е само българска традиция.

"По-скоро можем да кажем, че тя е балканска традиция, тя се среща на Балканския полуостров. Мартеница има и в Молдова, и в Румъния, РСМ, Албания, както и в северните части на Гърция. А наричанията са за здраве, дълголетие и сила", допълни д-р Вълев.

Главният уредник на Регионалния исторически музей в Пазарджик - Вася Гергинова, поясни, че в миналото още преди 1 март, когато в къщата е имало родилка или млада булка, са се връзвали мартеници.

"В Пазарджик има и друга традиция - мартуването - дървена лястовица, която се изработва ръчно от родители", коментира още тя.

"Има една интересна приказка, че Баба Марта е неуважавана и нямало курбан за нея. А на един човек изобщо не му вярвало, нямал никакъв късмет, нямал семейство, накрая решил да направи служба на Баба Марта и тя го дарила с богатство, и късмет", добави гл. ас. д-р Илия Вълев и като призова хората да купуват мартеници от естествени материали - памук или прежда.

Тя припомни, че още преди 1 март в дома се почиства всичко основно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase