Българската държава е платила досега като компенсации на хотелиери близо 11 млн. лв. за настанените при тях бежанци от Украйна. В същото време обаче само през март в България са похарчени 30 млн. лева с украински дебитни и кредитни карти. Това прави по близо 1 млн. лв. на ден.
Според данните на “Борика”, в която участват около 60% от банките у нас, от банкомати са изтеглени 10 млн. лева, а още 8,9 млн. са платени в търговски обекти. Ако данните се екстрапулират през другите платежни системи, сумата набъбва до въпросните 30 млн. лв. Тя вероятно е значително по-голяма заради похарчените пари кеш, които трудно могат да бъдат изчислени, обяви депутатът от “Демократична България” Владислав Панев, цитиран от „24 часа“.
В профила си във Facebook той написа, че е коравосърдечно да се смятат ползи от хора, които бягат от война, особено когато това са основно жени с деца. Панев давал данните като отговор на недоволни коментари, че държавата дава по 40 лева на ден. И уточнява, че тези пари отиват в хотелиери и на практика остават в икономиката.От тези данни пък може да се изчисли, че най-малко 6,5 млн. лв. само от ДДС е данъчният принос за България за месец от бягащите от войната украинци.
Влизането на пари от Украйна обаче създава известно напрежение за българските банки. Причината е в декларирането на произхода на парите при откриване на влогове или сметки с над 30 000 лева в тях, каквото е изискването по закона за пране на пари.
Проверката отнемала време и ставала трудно заради нарушените комуникации с Украйна. Това пораждало риск с чистите пари да влязат и такива, поради които съответната банка да понесе санкции заради неясен произход. А по закон глобата може да стигне до 10 млн. лева, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки. За суми под 30 000 лв. обаче исканията за депозиране или теглене били удовлетворявани веднага.
Според неофициална информация Европейската централна банка (ЕЦБ) е разпратила указания за по-либерален режим към украинските пари, за да се облекчи работата на финансовите институции в Европа. От БНБ обаче заявиха пред “24 часа”, че не са получавали насоки от ЕЦБ.
От българската централна банка уточняват, че този казус засяга мерките срещу пране на пари и финансиране на тероризъм, а относно това ЕЦБ нямала преки компетенции.
При липсата на конкретни указания всяка банка решава сама дали да прави изключения за украински бежанци, или да изисква документи от всеки, който внася пари или прави преводи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
102
Падаря
преди 1 годинаДолу некакъв анонимен пациент е писалл ,че ние харчим 500-600 лв. месечно,а те 30 млн. месечно .Е да де ама това 30 млн. е за 60 000 човека което е около 500 лв. на месец средно.А иначе има много богати ,които дърпат кеша си тука .Банките да се оправят с покритието на транзакциите. В смисъл спи спокойно и те харчат по 500 лв на месец .
101
Стамболов
преди 1 годинаКва е тая дребнава завист у 80% от плебеса. Това са спестяванията на хората разделено по броя бежанци е около 350 лв на месец за дребни покупки като четки за зъби лекарства и др..Прав е покойния Радой Ралин за потомството на "събрали се прабългарин и славянка на една полянка"
100
Анонимен
преди 1 годинаНие можем да харчим само по 500-600 лева месечно, а те по 30 000 000! И им плащаме рахатя.