Част от банките у нас обявиха, че спират да приемат нови депозити, а старите ще се трансформират в разплащателни сметки.

 

"Покрай Ковид кризата хората пътуваха и харчеха по-малко. Спестяванията на българите в банките се увеличиха рекордно. По последни данни фирмите и домакинствата имат около 100 млрд. лева вложения в банковата ни система - на домакинствата са около 64 млрд. Темпът на нарастване през 2020 г. беше рекорден и банките не могат да заделят доходност да плащат на вложителите. Най-големите банки преминават само към разплащателни сметки", заяви пред Bulgaria ON AIR Деян Василев - председател на Асоциацията на кредитните посредници в България.

 

Той подчерта, че банките печелят от лихви по кредитите, които отпускат, както и от такси и комисионни, които през последните години непрестанно нарастват. А лихвите по кредитите в момента са на рекордно ниско ниво. 

 

"По ипотечните кредити годишният процент на разходите - не лихвите, а с всички такси и комисионни, е 2,79%. Когато има натиск надолу на входящите лихви, има натиск банките да намаляват лихвите по средствата, които плащат. В Западна Европа това стана преди 3-4 години - някои банки дори въведоха отрицателни лихви за хората, които държат прекалено много спестявания", посочи Василев.

 

Гостът в студиото отбеляза още, че банките въвеждат и такса "съхранение на спестявания" за суми над 400 000 лева - 0,7%. По думите му БНБ кара банките да внасят 0,7% резерви и да плащат такива такси за по-големите вложители. Депозитите стигат нулево или отрицателно ниво за по-големите вложители.

 

"Имаше засегнати сектори, но видяхме, че икономиката продължи да функционира нормално. Струва ми се, че сега ще се получи ефект на наваксване. Част от спестяванията трябва да се диверсифицират. Имотният пазар в момента е много динамичен - има повече търсене, отколкото предлагане. Хората слагат част от парите в имоти. Цените на имотите в България са на рекордно висок стандарт", каза още Василев.

 

Той изтъкна, че има много големи инвестиционни възможности, а нулевите лихви ще дадат повод на хората да разнообразяват спестяванията си.

 

"В банките трябва да държим поне аварийния си фонд - парите, които в следващите 2-3 години ни трябват. Тях няма как да ги инвестираме. Ако даден спестител има 100 000 лева, 30-40 хил. лева са разходи, с които поне една година да си покрие, ако внезапно остане безработен. Останалите пари може да бъдат насочени в нискорискови инвестиционни фондове, които емитират възвръщаемост на стандартните депозити от едно време. Има и по-рискови инвестиции - в акции на фондовата борса", обясни експертът.

 

Ако имате само 1000 лева, по-добре да ги държите в банка, в джоб или под дюшек, стана ясно още от думите му. По-добре е човек да има "бели" пари за "черни" дни. 

 

"Изкарването на доходност от спестяванията е мисия невъзможна в банковата среда. Трябва да търсим по-висока доходност, като излизаме извън оградената полянка и поемаме разумен риск в изпитани инструменти. Има много фалшиви инвестиционни посредници. Ако ви звънят и ви казват: Представляваме посредник, има акция, в която ако инвестирате, ще спечелите 60% - червена лампичка, това е измама!", настоя Василев.

 

"Не хванах влака на криптовалутите. Самите технологии са фундамент на бъдещето - на финанси и на всякакъв тип доверени договори между хората. Самият биткойn и хилядите други криптовалути, много от техните притежатели казват, че съдържат стойност. Прекалено е спекулативно и не препоръчвам на хората да инвестират в биткойни. Има много истории как се използват за изнудване и пране на пари. Като средство за разплащане - да", коментира специалистът.

 

"Самите правителства ще създадат електронни валути - електронен долар, електронно евро. Може би ще минем изцяло на електронни пари, базирани на блокчейн", прогнозира Василев.