Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното отваряне на затворените бизнеси ще видим какви са били последствията и върху работниците, и върху финансовата стабилност на фирмите. Това каза Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, пред БНТ.

По думите й работодателите, както и всички работници, бяха изправени пред много предизвикателства по време на тази икономическа криза.

"Наскоро излезе едно проучване, което дава добри сигнали, че практиките на корпоративна социална отговорност, особено в големите компании, особено в компаниите, които и до момента са имали подобни условия, са запазени дори и като финансови параметри. Дори в някои случаи компаниите са увеличили бюджета си, даде за пример Русинова.

Обикновено това са компании от финансовия и застрахователния сектор, енергетиката. Част от тези компании са клонове на международни компании, но тези, които имат наистина добри въведени стандарти за корпоративна социална отговорност, успяха да ги запазят по време на кризата, независимо от големите предизвикателства.

Тя обясни, че част от най-популярните мерки са, може би 97-98% от компаниите – насърчават служителите, които имат симптоми, да си остават вкъщи. Да се подготви вътрешноорганизационен план в случай на Covid ситуация – как да се реорганизира дейността на компаниите или на фирмата. Да се направи един анализ на важността на определен тип срещи, събития и съответно те да се препозиционират по някакъв начин. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт между служителите, както и с клиенти.

Голяма част от фирмите, може би около 85%, използват и формите на дистанционна работа. Тази тенденция я виждаме и на общоевропейско ниво – наскоро данните на Комисията показаха, че над 40% от хората, които работят, са били на дистанционна работа по време на Covid.

Русинова обясни, че от Икономическия и социален съвет през този месец са изготвили становище за ефектите от дистанционната работа върху влиянието на пазара на труда.

"На базата на това становище не само да можем да дадем една добра картина върху това какви са ефектите върху работната сила, но и съответно препоръки в каква насока законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с конкретни мерки. Другата тема, която също е важна за нас в Икономическия и социален съвет и през май месец ще излезем, е пълен анализ на мерките, които държавата беше подготвила към фирмите, към хората – за запазване на заетостта, за социална подкрепа, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочки, административни срокове и т.н. За да можем през летните месеци да бъдем полезни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на следващите стъпки.“, обясни още икономистът.

“Грижите на всички държави, включително и България, по време на тази криза беше, на първо място, да се подпомогнат и хората, и фирмите. Да се запази заетостта, хората да не загубят работата. Това, което виждаме от скорошното проучване, е една преподредба на приоритетите на голяма част от ръководителите на фирмите и работодателите, и изобщо на собствениците. Ако до преди две години основната тема беше уменията на хората и квалификацията, то сега на първо място е Covid кризата. На второ място обаче излиза и ефектът върху бъдещето на труда, както и ефектът върху възобновяване на енергийни източници, кръговата икономика и т.н. – все по-често фирмите се замислят и по тази тема.“, обобщи Русинова.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• България
• икономика
• Зорница Русинова
• коронавирус