Заболеваемостта от коронавирус у нас постепенно нараства. В Плевен, Враца и Кюстендил инфектираните с COVID-19 към 7 март са над 500 на 100 000 души. С над 400 заразени на 100 000 души население са Бургас, София-град и Шумен.

 

"Рязкото покачване на заразените се дължи на британския вариант на вируса. В началото на февруари започнахме изследване, с което да покажем кои варианти циркулират в България. 750 броя - 75% от пробите откриха наличието му и той вече е с доказана по-голяма заразност", заяви в ефира на Bulgaria ON AIR ръководителят на отдел "Вирусология" в НЦЗПБ доц. Любомира Николаева-Гломб.

 

Тя обясни, че 1,5 м. е санитарната дистанция, която е препоръчително да се спазва. Тя допълни, че не трябва да се изпада в крайности и да запазим спокойствие.

 

"Сезонът помага за по-лесното разпространение, защото когато е студено, се събираме в затворени помещения и не искаме да проветряваме, понеже ни е студено. А трябва да се проветрява на 20 мин. - остро, да направим течение и да сменим въздуха в помещението", добави вирусологът. 

 

Ръководителят на отдел "Вирусология" каза още, че британският вариант не се различава по клиничната си картина спрямо предшествените си варианти. При него също най-често се наблюдава повишена температура и кашлица, загубата на обоняние също е симптом, но не всеки го има. Липсата на този симптом не отрича заболяването. 

 

"Вирусът има сметка да заразява така, че човекът да не се чувства много болен и да бъде в обществото и да го разпространява. Мерките с дистанция са древни. Те са от чумата и испанския грип и са познати със своята ефективност", допълни Николаева-Гломб.

 

На въпроса кога ще имаме стаден имунитет, тя отговори: 

 

"Мислех, че през лятото на 2020 г. заболеваемостта ще спадне, но това не се случи в размера, в който аз лично очаквах. Ще трябва да се адаптираме към вируса, както той се адаптира към нас. Да преосмислим поведението си в следващите 1-2 години. Да се научим да спортуваме вкъщи, да използваме слънцето на балконите".

 

Експертът заяви, че вирусът става по-заразен, но не става по-летален, а ваксините помагат за ограничаването на разпространението му сред хората. 

 

"Ще се наложи да се адаптират ваксините и да се правят още клинични изпитвания. Като технологии човечеството е стигнало високи върхове и можем в рамките на 8 месеца да реагираме на един нов вирус. Има една теория за антигенния грях - дали адаптираните ваксини ще успеят да направят новите антитела в достатъчно количество, че да ни предпазват", разясни Николаева-Гломб.