Той уточни още, че вина за това имат всички здравни министри - от Петър Москов насам, но без настоящия, защото е отскоро на поста.

 

"Поне четири срока са поставяни за въвеждането им. Пролетта на 2020-а на една пресконференция беше заявено, че български софтуерни фирми с доброволен труд ще направят електронното здравеопазване. В момента няма нищо, всичко се прехвърли на "Информационно обслужване" и се дорегулират нещата, защото дори да е готов софтуерният продукт, трябва да се напасне към изпълнителите му".

 

Д-р Петров уточни, че от около 3 години има частна платформа, която се ползва от лаборатории и лични лекари, което на практика е продукт, какъвто е електронното направление.    

 

"Проблемът с клиничните пътеки може лесно да се реши между БЛС, НЗОК и Министерството на здравеопазването. Касата се управлява не от нейния директор, а от председателя на Надзорния съвет, който е зам.-министър на здравеопазването. ... Жени Начева от няколко години въведе практиката преговорите да се водят в Министерството, а не в НЗОК", коментира д-р Петров и посочи, че напрежението между НЗОК и БЛС може да се окаже междуличностно, а не принципно.

 

Той изтъкна, че "под давлението на финансистите, които управляваха здравеопазването до преди 3 месеца", е било направено така, че огромната част от разходите по пандемията са били прехвърлени на Касата. Д-р Петров смята обаче, че разходите по извънредната ситуация са грижа на държавата и трябва да се поемат от държавния бюджет.  

 

Д-р Димитър Петров посочи, че при новия екип на Министерството на здравеопазването ситуацията с овладяването на епидемията от коронавируса постепенно се подобрява, но подчерта, че при Кирил Ананиев са били "проспани" месеците от март до юли.