Най-тревожни от ситуацията с COVID-19 са работещите от дома си, хората от малките населени места и тези, които в момента се борят с Ковид инфекцията. Това сочат данните на Департамент "Психология" в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките. То е посветено на реакциите на стреса и на начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България.

Тревожността е по-голяма в сравнение с нивата от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5,4 /по скала от 1 до 10/, а днес е 5,55.

Настоящото изследване е направено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпространяван чрез социалните мрежи и сайтове в интернет, съобщиха от института.

Данните, които се представят от проф. Антоанета Христова, показват, че едва 6% от хората от извадката вече са прекарали болестта, 5% - в момента боледуват, а 89% от анкетираните казват, че не са преболедували COVID-19. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване.

Няма промяна в спазването на мерките, сравнено между трите вълни на изследването, направени от ИИНЧ-БАН през март, май и ноември 2020 г.

Сред участниците сега има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата.

Тенденциите в изследването показват, че оценката за мерките на държавата са се обърнали. През март 84% подкрепят мерките на правителството, а сега едва 35% се изказват положително.  

Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.

Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо COVID-19, като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от COVID пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система.

Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно - наивен оптимизъм, поведенчески копинг /поведение/ и емоционален копинг. След тях, като стратегии за преодоляване на стреса от коронавируса, са посочени категориалното мислене, езотеричното мислене и личното суеверно мислене.

Поради неопределеността на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация, се обобщава в изследването.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• стрес
• тревожност
• коронавирус
• ковид