Смяна на чипа, лош материал, дебили, тулупи, мисирки... Това са само част от обръщенията, които политиците си позволяваха да използват по отношение на определен кръг от обществото или целия народ. Последният случай е, когато председателят на парламента Цвета Караянчева призова протестиращите да не се движат по магистралите или с метрото, ако не им харесва управлението. Това било положението.

 

"Не е това положението. Съветниците на г-жа Караянчева не са в единотипие с нашата народопсихология. В България не върви този стил на поведение - агресия, обида, некоректност, незачитане. Днес се изисква друг стил на поведение спрямо народа ни", коментира експертът по етикет и протокол Милена Хлебарова в студиото на Bulgaria ON AIR.

 

Тя смята, че не може да бъде простено, ако тонът бъде наставнически и грозен, както и че такова нещо никога не е било харесвано у нас.

 

"Информацията превърна хората в по-висок клас реципиенти. Не е възможно да бъдеш наричан с груби думи", заяви Хлебарова.

 

"Това е нейният стил на говорене, който се вижда от доста време насам. За съжаление, на много места в света, а  и в България, политическото говорене се профанизира и агресира", смята PR експертът Александър Христов.

 

Той е на мнение, че сме прекрачили границата в момента, в който политиците са ни накарали да се чувстваме длъжни, че правят нещо за нас. 

 

"Ние за това им плащаме. Езикът се пречупва и става недопустим. Директното говорене е различно от обидите и назидателното говорене - това е границата", посочи PR експертът.

 

Александър Христов отбеляза още, че през март и април назидателният тон е бил харесван, най-вече заради пандемията от коронавируса.