България и Гърция са страните, в които се полага най-много труд в ЕС, а у нас има експлоатация и злоупотреба с работниците, смята президентът на КТ "Подкрепа” Димитър Манолов.

"Когато приложихме европейската директива за работното време и почивките, избрахме най-неизгодния вариант. Нужно е преразглеждане", това заяви  пред bTV.

По думите му извънредният труд е ниско платен.

"Постигнато е съгласие с работодателските организации, че извънредният труд трябва да бъде регламентиран и да се заплаща достойно”, добави още Манолов.

Експертът счита заплащането от 25 стотинки за нощен труд, какъвто е случаят с МВР, за "идиотия”.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков също смята, че е нужно преразглеждане на ситуацията с работното време, което пък ще доведе до нов Кодекс на труда.

Той е категоричен, че България е единствената страна в ЕС, в която извънредният труд е забранен.

По думите му проблемът у нас са многото режими на работа. Освен това Бранков подчерта, че трудовото законодателство е зле транспонирано и остаряло. Експертът смята, че това са причините за злоупотребите с трудоспособните. Също така подчерта, че настоящото законодателството е между 20 и 30% преписано от това на Съветския съюз от 1922 г.

"Където има колективен трудов договор сумата за нощен труд достига 2,50 лв. на час. На тези места актуализацията е задължителна. Тя трябва да се случи през наредбата и през колективното трудово договаряне”, добави още той.

Обикновено работното време у нас е 8 часа на ден, като е нормално да го удължим до 10 часа. Често работната ни седмица се измерва на 40 часа, но с удълженията тя става на 48 часа.

Според Кодекса на труда не се допуска повече от 60 дни годишно или 20 последователни дни да удължаваме работното си време.

Николай Стоянов от Главната инспекция по труда заяви, че удълженото работно време дава възможност на работодателя, след предварителна консултация със синдикатите или представители на работниците, да удължи  работата до 10 часа.

Освен това експертът подчерта, че това се случва по индивидуална преценка на работодателя. Той обясни, че удълженото работно време не означава по-високо заплащане.

"Работодателят следва до 4 месеца след полагането на удължения труд да компенсира служителя със съответното намаляване. Ако до 4-тия месец е прекратен трудовия договор, то трябва да бъде изплатено като извънреден труд. Ако работодателят не го направи, служителят в двуседмично предизвестие може да определи кога да бъде компенсиран”, добави той.

По думите му законът е категоричен що се отнася до почивката. Задължителната дневна почивка е 12 часа, а седмичната почивка - 48 часа. Стоянов обясни, че в случаите на сумирано изчисляване на работното време, задължителната седмична почивка трябва да е не по-малко от 36 часа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• труд
• работно време
• заплата
• заплащане
• извънреден труд