Между 10 и 15% от работните места да изчезнат до 2025 г., очакват специалисти.

В предишните десетилетия в резултат на автоматизацията са отпаднали между 4 и 9 процента, каза заместник-председателят на парламентарната социална комисия Георги Гьоков на конференция "Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала?". Форумът се организира от Фондация "Солидарно общество" и Фондация "Фридрих Еберт".

Гьоков и заместник-председателят на Националния съвет на БСП Деница Златева обърнаха внимание на очертаващите се два диаметрално противоположни сценария за бъдещето на пазара на труда в европейски и световен мащаб.

Според една част от анализаторите нарастващата автоматизация ще доведе до съществено намаляване на търсенето на работна сила, масова безработица, намаляване на доходите, задълбочаване на неравенствата и социални сътресения, свиване на заетостта. Някои прогнози предвиждат свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45 процента до 2050 година, каза Златева.

В противовес на този сценарий са възгледите, че отпадането на необходимостта от полагане на физически труд във все повече сектори и отрасли е част от прогреса, като новите икономически реалности дават нови възможности за професионална реализация, отбелязаха Златева и Гьоков. По думите им този сценарий очертава бъдещата работна сила като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана в повече творчески дейности.

Независимо от това кой сценарий ще стане факт, експертите смятат, че са необходими мерки както на национално, така и на европейско ниво, предаде БТА. България е сред държавите-членки на ЕС, в които индустрията дава сравнително по-висок дял от БВП, затова страната ни има нужда от конкретни политики, свързани с четвъртата индустриална революция и отражението й върху пазара на труда и доходите, смятат Златева и Гьоков.

Според тях у нас не е започнала подготовката за такава визия, затова е необходимо гражданското общество , синдикати и работодатели да поставят началото на задълбочен дебат за последиците от дигитализацията, за да няма губещи хора от този процес.

Въвеждането на т.нар безусловен базов доход, според Гьоков, е един от лесните начини за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той припомни, че ЕК вече обсъжда такъв доклад, като експертите не са на единно мнение за въвеждането на този подход.

Освен за материалното компенсиране на губещите работници от дигитализацията, на форума беше обърнато внимание и на осигурителните и трудови права на хората в променящата се среда, в която изчезват традиционните работни места. Все повече работата ще се върши от вкъщи, от кафенето, ще има договори с различни фази на заетост, като работниците ще зависят от това кога ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, отбеляза управителят на НОИ Ивайло Иванов.

Програмният директор на Фондация "Фридрих Еберт" Пенчо Хубчев каза, че има 2300 дигитални платформи за наемане на работа в света, които тотално променят досегашните форми на труд , като работещите често нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд. Според Иванов няма да е далечен във времето дебатът за начина за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на заетост, за това как ще се финансира социалното осигуряване при загубата на работни места, как ще има сигурност в достъпа до пенсии.

България е на последно място в Индекса за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото /DESI/ за 2018 г., изоставайки с две места спрямо предходната година, отчетоха експертите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• осигуровки
• индустрия
• работа
• БВП
• заетост
• Георги Гьоков
• Деница Златева