Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.
На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили, предава БТА.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
12
Православен
преди 5 годиниПрошка искам, прошка давам. Понякога и аз ранявам. Приятелска ръка подавам, за грешките се извинявам.Простено, прости. Лек и спасителен пост на всички.
11
Анонимен
преди 5 годиниКато дете,обожавах Заговезни,палеха се огньове и всички съседи се събираха около него на хапка,пийка,акордеон,песни и накрая прескачане на огъня за здраве!И изобщо не са ни забранявали да посещаваме църква,както лъжат в пропагандата,баба ми беше редовно на църква по християнските празници,а всяка неделя палеше кандило и го слагаше на прозореца да гори цял ден.
10
Анонимен
преди 5 годиниТази традиция беше по времето на социализма. От както дойдоха капиталистите никой не я спазва с изключение на бабите над 70 годишна възраст. Спомням си като деца бабите ни водеха на църква въпреки че лъжат че били ни забранявали комунистите да влизаме в църква. Никой нищо не е забранявал а повечето бяха Атеисти и се оправдаваха с комунистите. Сега същите тези Атеисти станаха най най набожните гледам ги как се ду.пят и кръстят като един от Банкя който се прави на набожен. Не на мен тия бе.