Сара Луна за живота в страх от Холокост - без пари, работа и... радио

Сара Луна, спасена от Холокоста, разказа емоционално за това какво е да живееш в България по време на действието на Закона за защита на нацията. Тя е родена през 1934 година в Дупница, където е прекарала своето детство.

"Една сутрин видях, че на всички домове, в които живееха евреи бяха поставени табели "Еврейско жилище". Законът за защита на нацията беше определил всички евреи на възраст над 10 години да носят жълтата значка. Спомням си, че още в началото с моята сестра много се радвахме да слушаме приказки по радиото. Но един ден дойдоха двама души и го конфискуваха. За да няма откъде да се информираме какво става по света и в България. Конфискуваха и всички бижута на мама, дори й взеха халката. Изключиха всички ученици от гимназиите и студенти от университетите. Работниците бяха уволнени, на евреите се забрани да упражняват всякакъв вид професия. Направиха запор на сметките в банките и така евреите бяха изключени от социалния живот и оставени без никакви материални средства", разказа Луна в предаването "Операция История" по Bulgaria ON AIR.

"Допреди влизането на този закон ние дружахме с българите, но след това се страхуваха. В най-тежките моменти, когато нямаше дори какво да ядем, българи оставяха кошници с храна пред домовете ни без да се афишират. Помня, че майка ми продаде част от покъщината ни. Можехме да пазаруваме само от два магазина, които бяха доста лошо снабдени. Определиха ни една фурна, от която да купуваме хляб. Беше от царевично брашно и картофи, винаги бе недопечен. До вечерта мухлясваше. На много места имаше табели "Забранено за кучета и евреи", допълни Сара Луна.

Тя разказа още, че евреите от нейния град е трябвало да отидат да работят в лагери.

"Беше ни казано, че ще работим в Германия. Мама дори ни уши ранички за бельото ни. Имаха двойно дъно, в което сложи пари. Още по-тежко бе положението, когато бе казано, че ще ни депортират и бяхме под домашен арест - от 1 март 1943 г. Можеха да излизат само деца до 10 години. Ние бяхме три в сградата и всяка сутрин излизахме с бележки какво трябва да се купи. Но често ни спираха браниците, взимаха ни парите, биеха ни. Живеехме в партерен апартамент, чупиха ни прозорците. Имам спомен от тогава - на 8 или 9 март беше. С едно паве от бордюрите започна едно силно чукане, смятахме, че започва депортацията. Бяхме облечени, плачехме. Хазаинът отвори вратата и се оказа един наш учител. Съобщи ни, че Червената армия е близо до Дунав и няма да ни депортират", спомня си още Луна.

Светият синод бе срещу закона срещу евреите, допълни тя. Според нея евреите са били спасени от българската интелигенция, от църквата.

"Отговорът за спасението на евреите е въпрос, който не трябва да се генерализира. Няма един спасител. Има много българи, които са направили така, че българските евреи да не бъдат депортирани в лагерите на смъртта. Заслуга има и Димитър Пешев, подпредседател на тогавашното Народното събрание и други български политици, Светия Синод на БПЦ, голяма част от българската интелигенция. Не трябва да се забравя и настъплението на Червената армия и обратът в хода на войната също оказват въздействие върху обществото", коментира Максим Делчев от Организацията на българските евреи "Шалом".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase