"Има ли цяр за злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България и да презрем личните интереси...".

Думите са на Георги Вазов след поредната национална катастрофа. Те се възприемат като завет за поколенията. Човек, който с действията си влиза в историята с титлата генерал. Той внедрява в армията ръчната граната като оръжие за близък бой и стои зад успешното превземане на обсадения Одрин. Макар тогава Главното командване да осъзнава нуждата от превземането на Одрин, нареждането е да се атакуват само предните позиции.

Георги Вазов обаче взема на себе си отговорността и заявява на своите подчинени: "Господа офицери! Всичко онова, което се говори в щаба само за предните позиции, са празни приказки. Ние трябва да атакуваме и превземем Одрин на всяка цена. Сега или никога."

Кой е Георги Вазов показва вторият филм от документалната поредица "Нашите пълководци" на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец". В рамките на 10 епизода поредицата представя великите български военачаланици, които рядко попадат под прожекторите, въпреки безсмъртните им дела.

Той е роден през 1860 г., а негови братя са народният поет Иван и бъдещият генерал Владимир. След Освобождението на България Георги се ориентира към военна кариера и учи във военноинженерна академия в Русия. Вестта за Съединението го връща в родината, участва в Сръбско-българската война и получава първия си орден "За храброст“, за това че като доброволец сам разузнава сръбска позиция.

След девет години в емиграция Георги Вазов отново постъпва в Българската армия. Той се проявява като добър организатор, постепенно израства в кариерата и достига поста началник на инженерните войски. Вече генерал, Георги Вазов внедрява в армията ръчната граната като оръжие за близък бой, участва в комисии за закупуване на оръжие от чужбина.

Той обаче си спечелва завистта на някои свои колеги, както и скритото недоверие от страна на Двореца. Срещу него е подета яростна кампания, а през 1909 г. дори е инспириран процес. "Клеветническата кампания, водена две години против мен, извърши своето подло дело и ми отрови живота“, пише той.

През 1912 г. избухва Балканската война и, макар да не е любимец на цар Фердинанд, Георги Вазов е призован отново под знамената. Главното комадване не смее да вземе самостоятелно решение за обсадения Одрин, а всички осъзнават, че неговото превземане ще окаже решаващо значение за изхода на войната. Затова отговорността е прехвърлена на генерал Вазов, като специалист по крепостната война. През януари 1913 г. той с ентусиазъм приема командването на Източния сектор на обсадата.

Задачата обаче не е никак проста. Както казва един руски генерал, отбранявал Порт Артур през Руско-японската война: "Одрин е една първокласна крепост и е непревземаема на теория. Но за вас, българите, кой знае... всичко е възможно."
 
Тази победа принуждава противника да сключи мир. Възторгът обаче отстъпва място на новата Междусъюзническа война. Георги Вазов е назначен за военен министър, но това е за кратко – с първата национална катастрофа приключва и неговият престой в правителството, а и в армията. Той е освободен с чин "генерал-лейтенант", а е едва на 53 години!

Георги Вазов не е съгласен с присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война, поради което не е мобилизиран, а е поставен под наблюдение. Следват две десетилетия на нови надежди и още по-тежки разочарования. След неуспешна операция Георги Вазов умира през 1934 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• България
• одрин
• история
• превземане
• ЗАД Армеец
• Георги Вазов
• Нашите пълководци