Има ли цяр за злото? Да, има! Но трябва да се преродим...

"Има ли цяр за злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България и да презрем личните интереси...".

Думите са на Георги Вазов след поредната национална катастрофа. Те се възприемат като завет за поколенията. Човек, който с действията си влиза в историята с титлата генерал. Той внедрява в армията ръчната граната като оръжие за близък бой и стои зад успешното превземане на обсадения Одрин. Макар тогава Главното командване да осъзнава нуждата от превземането на Одрин, нареждането е да се атакуват само предните позиции.

Георги Вазов обаче взема на себе си отговорността и заявява на своите подчинени: "Господа офицери! Всичко онова, което се говори в щаба само за предните позиции, са празни приказки. Ние трябва да атакуваме и превземем Одрин на всяка цена. Сега или никога."

Кой е Георги Вазов показва вторият филм от документалната поредица "Нашите пълководци" на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец". В рамките на 10 епизода поредицата представя великите български военачаланици, които рядко попадат под прожекторите, въпреки безсмъртните им дела.

Той е роден през 1860 г., а негови братя са народният поет Иван и бъдещият генерал Владимир. След Освобождението на България Георги се ориентира към военна кариера и учи във военноинженерна академия в Русия. Вестта за Съединението го връща в родината, участва в Сръбско-българската война и получава първия си орден "За храброст“, за това че като доброволец сам разузнава сръбска позиция.

След девет години в емиграция Георги Вазов отново постъпва в Българската армия. Той се проявява като добър организатор, постепенно израства в кариерата и достига поста началник на инженерните войски. Вече генерал, Георги Вазов внедрява в армията ръчната граната като оръжие за близък бой, участва в комисии за закупуване на оръжие от чужбина.

Той обаче си спечелва завистта на някои свои колеги, както и скритото недоверие от страна на Двореца. Срещу него е подета яростна кампания, а през 1909 г. дори е инспириран процес. "Клеветническата кампания, водена две години против мен, извърши своето подло дело и ми отрови живота“, пише той.

През 1912 г. избухва Балканската война и, макар да не е любимец на цар Фердинанд, Георги Вазов е призован отново под знамената. Главното комадване не смее да вземе самостоятелно решение за обсадения Одрин, а всички осъзнават, че неговото превземане ще окаже решаващо значение за изхода на войната. Затова отговорността е прехвърлена на генерал Вазов, като специалист по крепостната война. През януари 1913 г. той с ентусиазъм приема командването на Източния сектор на обсадата.

Задачата обаче не е никак проста. Както казва един руски генерал, отбранявал Порт Артур през Руско-японската война: "Одрин е една първокласна крепост и е непревземаема на теория. Но за вас, българите, кой знае... всичко е възможно."

Тази победа принуждава противника да сключи мир. Възторгът обаче отстъпва място на новата Междусъюзническа война. Георги Вазов е назначен за военен министър, но това е за кратко – с първата национална катастрофа приключва и неговият престой в правителството, а и в армията. Той е освободен с чин "генерал-лейтенант", а е едва на 53 години!

Георги Вазов не е съгласен с присъединяването на България към Централните сили през Първата световна война, поради което не е мобилизиран, а е поставен под наблюдение. Следват две десетилетия на нови надежди и още по-тежки разочарования. След неуспешна операция Георги Вазов умира през 1934 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase