Законопроектът за хората с увреждания не води до никаква радикална промяна при ключови въпроси за финансирането, смятат от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Бизнесът се обявява за насърчителни мерки за работодателите и мерки, които да помагат на хората с увреждания да си търсят работа. 

От там посочват, че като цяло политиката на определяне на квоти "с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда" (член 41 от законопроекта) е мярка, която е доказала неефективността си с течение на времето.

"Ние сме против квотите, които само създават впечатление за грижа за хората с увреждания, но на практика предимно създават проблеми и на хората с увреждания, и на работодателите", изтъкват от там.

От АИКБ посочват, че хората с трайни увреждания имат огромни трудности, свързани с достъпността на архитектурната среда. Това предполага първо изграждане на сгради и тротоари по начин, който да им дава възможност да се придвижват и да ходят на работа.

Бизнесът предлага да се приеме обща квота от 2% за всички предприятия с повече от 50 заети и призовава квотата за предприятията с брой на работниците от 26 до 50 души да отпадне. Друг подход означава преднамерено натоварване на малките предприятия за сметка на облекчаване на по-големите, изтъкват от там.

Като аргумент се посочва и това, че в малките предприятия има повишен стрес и по-често се налага работа на няколко позиции. 
 
По време на обсъжданията на законопроекта АИКБ и други организации са поставили въпроса за промяна на формулата на финансирането на представителните организации на хората с увреждания. Според тях досегашното субсидиране трябва да се замени с финансиране на проектна основа. Аргументът е, че субсидирането създава зависимост на представителната организация от държавата. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• хора с увреждания
• фирми
• заетост
• АИКБ