Религиозните общности в страната изразиха недоволство срещу предложените поправки в Закона за вероизповеданията, според които държавни субсидии ще получават само големите вероизповедания. 

Католическата и арменската църква изпратиха официално становище до Народното събрание.

Въпросът ангажира и Светия Синод на Българската православна църква, който на днешното си заседание ще оформи своето становище по темата.

Недоволството на католическата и арменската църква е насочено главно към следните предложения за изменение на Закона за вероизповеданията от 2002 г. - държавна субсидия да се предоставя на религиозните общности, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната; свещенослужителите да бъдат само български граждани, завършили богословие у нас; забрана на финансирането от чуждестранни физически и юридически лица.

Докато според политическите сили тези промени трябва да се приемат като мярка срещу заплахите от тероризъм, то представителите на вероизповеданията, считат че те напомнят на порядките от времето на тоталитарния режим и дори застрашават съществуването на религиозните общности у  нас.

Основното притеснение на католическата църква е свързано с предложението вероизповеданията, към които се самоопределят под 1% български граждани да бъдат третирани неравностойно спрямо други религиозни общности.

Това противоречи на нормите на Конституцията и европейското законодателство, посочи д-р Богдан Паташев, генерален секретар към католическата църква у нас, пред БНР.

"Не считаме за редно и не бихме се съгласили да бъдем третирани като цифри според някаква статистика, която дори не е правена в услуга на този закон, а статистика, която е генерална, обща. Не бихме приели да бъдем разглеждани като вероизповедание, което зависи само от бройката на присъствия в момента към тази дата", настоя той.

Според доц. Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев по въпросите на етносите и религиите критиките към Закона за вероизповеданията са много и всички са основателни.

"В закона има толкова много несъобразности, че може да се отиде в другата крайност – да няма промени в закона“, коментира той.

Иванов смята, че това би бил и най-правилният и най-добрият път, защото в отношенията между държавата и вероизповеданията има редица неуредени въпроси.

"Някои казват, че ако трябва да спазваме пълното отделяне на религиозните общности и религиозните институции от държавата, както е по Конституция, то в такъв случай държавата не трябва по никакъв начин да финансира тяхната дейност“, посочи той.

Според него авторите на промените в закона въобще не са се съобразили с това, че Католическата църква е един организъм, който има своя структура, йерархия, общо единно финансиране, в което участват както католиците, така и цялата институция.

Това създава възможност на католиците да се финансират и тях би ги устроило да няма въобще разпоредба, свързана с това, но от друга страна не би могло да се подходи по същия начин при мюсюлманите, уточни Иванов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• мюсюлмани
• субсидия
• арменци
• католици
• Вероизповедания
• Красимир Каракачанов
• светия синод