Снимка: БТА
fallback

60% от българите подкрепят въвеждането на европейски термин за качество "планински продукт" у нас. Това сочат данни от социологическо проучване, представено на дискусия за планинското земеделие, организирана от евродепутата Момчил Неков.

Същевременно обаче един от всеки пет потребители не вярва на написаното върху етикетите на хранителните продукти.

Въвеждането на такъв щемпел за произход ще даде още един инструмент на земеделците от планинските райони да популяризират продуктите си, да гарантират за качествата им и да стигнат до по-широк кръг потребители, смята Момчил Неков.

Евродепутатът, който е ангажиран в работата си с въпросите на земеделието и качеството на храните, обясни, че въвеждането на термин за качество "планински продукт" е много подходящо, тъй като над 40% от територията на страната е планинска.

"Релефът там е много по-труден, инфраструктурата е по-слабо развита, работната ръка е по-малко и инвестициите са много по-малко в планинските територии. Но в същото време разполагаме с чиста природа в планините и това е възможност, която даваме на планинските производители да си затворят цикъла на производство в тези територии", каза Неков, цитиран от БНР.

Терминът за качество "планински продукт" съществува от 2014 година и до момента само Франция, Италия, Австрия и Румъния са се възползвали от възможността за въвеждането му. Момчил Неков подчерта, че ако страната ни е сред първите, въвели щемпела, ще има възможност за влияние в бъдеще.

Във връзка с перспективите за въвеждане на термина, агенция АФИС е направила проучване за нагласите на българите към планинските продукти, което показва, че те са положителни. Почти всички анкетирани свързват планината с чиста природа и очакват планинските продукти да са по-здравословни, по-вкусни и без химикали. 74 на сто от участниците в проучването признават, че очакват тези продукти да са и по-скъпи. 

Специално обозначени планински продукти биха купували хора главно от столицата и големите градове, с висше образование. 52% от респондентите посочват, че понякога се доверяват на информацията върху етикетите, но всеки пети няма никакво доверие в уверението, че даден продукт е качествен, че е "био" или че има други позитивни характеристики.

Затова социолозите препоръчаха въвеждането на обозначението за планински продукт да се прави внимателно и стъпка по стъпка. Подобни бяха и препоръките на представителите на Асоциацията на потребителите, които също участваха в дискусията.

За да има термин за качество "планински продукт", трябва да има и планински ферми, подчерта Милкана Йорданова от Асоциация "Планинско мляко" и апелира семейните ферми в отдалечените райони да получат специален статут, да се стимулират по всички законови начини, за да възстановят поне това, което до момента се е произвеждало.

Представители на Българската агенция за безопасност на храните, които бяха на дискусията, съобщиха, че в Министерството на земеделието вече е сформирана работна група, която проучва възможността за създаване на нормативна база и въвеждане на термина за качество "планински продукт".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

12

Народен салам

преди 6 години

Вече ще се казва планински салам.Същия вкус.Същите незабравими моменти

11

Чичо

преди 6 години

То и сега има стандарт,,Стара планина,,но я накарайте Тома неверни да си купи нещо от този стандарт.Доверие трудно се гради,но много бързо се губи,когато от алчност предлагаш на хората кренвирши от нишесте и тоалетна хартия.Не вервам.Никогиш.

10

www

преди 6 години

ЧИСТ НАТУРАЛЕН ПРОДУКТ ИМАШЕ САМО ПРИ ЛОШИЯ КОМУНИЗЪМ - НЯМАШЕ НУЖДА НИТО ОТ ПЕЧАТ НИТО ОТ ЗАПОВЕД - А ПРИ ДОБРАТА ДЕМОКРАЦИЯ САМО ЩЕ ГО СЪНУВАТЕ ....

fallback