Мистериозната г-жа Занеф, която завеща 1,8 млн. лв. на Националната художествена галерия, е сменила името си от Върба на Маргарита. Това е станало веднага при пристигането в Австралия - крайната точка на драматичното бягство от комунистическия режим в България в студената зима на 1950 г.

За това свидетелстват архивите на австралийското правителство, които пазят данни за дошлите на континента през ХХ век бежанци. Няма яснота защо г-жа Занеф се е прекръстила. Вероятно защото Маргарита е по-универсално и по-удобно за произнасяне в далечния континент. Според задължителните за мигрантите документи, с които са записани при стъпването на суша, тя е родена на 11 април 1921 г., мъжът й Занко - на 2 януари 1917 г., а синът им Антон - на 18 октомври 1942.

Всъщност фамилното им име също е под въпрос. По-вероятно е да са били Цаневи в България, а съпругът на щедрата дарителка на Националната художествена галерия да се е казвал Цанко. Това става ясно от начина, по който са изписани имената им. Те следват немската транслитерация, както е било прието преди Втората световна война. Върба е посочено като Warba, затова се предполага, че "Z" от Zanew и Zanko се чете "Ц". Възможно е да са сменили фамилията си заради трудностите на англоговорящите да произнасят българския звук.

Съпрузите тръгнали от Неапол на 4 януари и пътували през океана цял месец - до 3 февруари 1950 г., на борда на американския военнотранспортен кораб "Ген. Тейлър". Той акостира със сем. Заневи на пристанището в Нюкасъл на 160 км от Сидни. В дневника му са отбелязани 1265 пасажери. Заедно с другите емигранти българите са били закарани в специализирания център за бежанци "Грета" № 2 със специални влакове, показват архивните документи.

Този лагер е служел за обучение на военни преди Втората световна война, а от 1948 г. е сменил предназначението си и е настанявал емигранти. Там бежанците са останали 3-4 седмици и са учили английски. Разбрали са и какъв е австралийският начин на живот.

Още при пристигането си сем. Заневи са получили нещо като местни ЕГН-та, които са вървели заедно с номера на корабния курс, с който са дошли от Неапол. За да тръгнат на 4 януари от Неапол, сем. Заневи, са били превозени с влак през Германия и Австрия и са заминали в голям студ навръх Нова година. А пристигнали в Австралия в Южното полукълбо в разгара на лятото.

Те се надявали да изградят бъдещето си в островната държава-континент, защото са знаели, че в годините след Втората световна война властите са приемали бежанци от Германия, цяла Европа и от Съветския блок.

Как се е развил животът на сем. Заневи до 1963 г., засега остава неизвестно. Има данни, че след лагера "Грета" край Нюкасъл са живели на около 60 км югозападно от Сидни в т.нар. район Макартър. Там според документите през 1958 г. са регистрирани като избиратели, придобили право да гласуват.

Сигурно е, че през 1963 г. те купуват къща в квартала на Сидни "Уейвъртън". По онова време това е евтина част от града с неособено добра репутация. Повечето хора я избягват, защото до 1970 г. там са били настанявани болните от силно заразната и смъртоносна едра шарка.

След овладяването на епидемията и изкореняването на болестта районът се променя и постепенно приютява много богати австралийци. В момента кварталът се намира почти в центъра на 4-милионния град и е много престижен, разказаха пред "168 часа" българи, живеещи там. По-късно продава къщата за 812 000 евро

Няма яснота дали дарителката на НХГ Маргарита Занеф е работила някога в новата си родина или просто е била домакиня. Знае се, че съпругът й е бил мениджър на департамент в държавно учреждение и е починал през 1981 г. на 64 г. Опят е в същата квартална гръцка църква, в която и тя 25 г. по-късно.

Синът й също е бил на ръководна позиция в департамента по гражданска авиация в Министерството на отбраната и е починал през 1997 г. на 55 г. Маргарита до края си не могла да преживее смъртта на единственото си дете. Антон Занеф фигурира и в един странен списък на непотърсени суми от банки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Австралия
• Маргарита
• Върба
• дарение
• Националната художествена галерия