Архив: Reuters

Истанбулската конвенция трябва да се ратифицира от парламента колкото се може по-бързо. За това настояха неправителствени организации на пресконференция днес.

Адвокати, психолози и експерти от Сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола", Фондация П.У.Л.С. - Перник, Фондация "Български център за джендър изследвания", Националната мрежа за децата, в което се включват над 14 НПО-та от цялата страна, Фондация "Анимус" и други се обединиха около темата, че негативната реакция на документа е поради неговото непознаване и объркване в терминологията. Всъщност неговата основна цел е да защити от насилие най-уязвимите групи - жените и децата.

По думите на адв. Албена Койчева враждебната реакция срещу Конвенцията е на терминологично ниво и по-точно преводът на понятието "джендър" като социален пол. В текста никъде няма термин "трети пол", промотиране на еднополови бракове, транссексуалност или обучение, което е срещу "българските традиции", допълни тя.

Още по темата

Адвокат Даниела Горбунова от Фондация "Български център за джендър изследвания" разясни: "В член 3 на английския текст за думата "пол" е употребена "gender", а в българския текст, който за момента е неофициален превод, думата е преведена като "социален пол".

За да се изчисти терминологията към Конвенцията има обяснителен доклад, в който авторите дават допълнителни тълкувания на термините, вкл. и понятието "джендър", обясни тя. Проблемът е, че в работния превод на конвенцията терминът е преведен като "социален пол". В този доклад изрично се казва, че терминологията касае само жените и мъжете. Идеята е, че има социално конструирани роли, поведения, действия и атрибути, които дадено общество смята за приемливи за жените и мъжете. Някои роли или стереотипи обаче раждат вредни практики и са причина за насилието срещу жени.

По думите й тази терминология вече е навлязла в българското законодателство: "В Пътна карта за равнопоставеност на половете, която е публикувана на сайта на МО, 32 пъти е употребена думата "джендър".

Целта й е да има равнопоставеност за жените и мъжете, превенция срещу насилието, оказване на помощ на пострадалите и техните деца, наказателна отговорност за насилниците, изграждане на специализирани институции, да се създаде орган за постоянно действие и координация по тези проблеми.

Към момента Конвенцията има 28 ратификации от държави членки на ЕС, 17 държави, включително България, само са я подписали и са в процес на ратификация, и само 3, които все още не са я подписали - Армения, Азарбейджан и Руската Федерация.

"Прилагането на Конвенцията не може да се случи автоматично у нас - нужни са промени в законодателството, както в гражданското, така и в наказателното право", обясни адв. Койчева. Тя призна, че доста от принципите на документа и сега са приети от българската държава - за равенство на половете, за недискриминация по полов признак, за ненасилието.

Според статистиката от 2016 година 90% от 311-те клиенти на Фондация П.У.Л.С са пострадали от насилие, основано на пол, както и техните деца. Те преди всичко страдат от домашно насилие, оказано върху жените и майките в семейството, систематично стават свидетели или подлежат на различни видове насилие, включително и сексуално.

В България липсва официална статистика за жертвите на домашното насилие и насилието, основано на пола. Домашното насилие не е квалифицирано като престъпление в  Наказателния кодекс. Според данни на Фондацията у нас няма точна статистика за жертвите.

Проучване на НOEMA от 2001 г. показва, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие.

НПО-тата твърдят, че след ратифициране на Истанбулската конвенция ще може да се въведе национална статистика за случаите на домашно насилие и насилие, основано на пола, каквато в момента липсва.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase