Снимка: "Монитор"

27 деца загиват по време на унищожителното земетресение от 7,3 степен, разтресло Свищов и околностите на 4 март 1977 г. в 21,20 часа. Общият брой на загиналите е 109.

Цифрата за пръв път съобщава 40 години след трагедията бившият служител на Народната милиция от онова време Тодор Георгиев, припомня "Монитор". През 1977 г. той работи като криминалист в Окръжното управление на МВР във Велико Търново и след земетресението заедно с колегите си е спешно командирован в епицентъра на трусовете, където прекарва 28 дни.

Онова, което вижда тогава, мъжът няма да забрави никого. Той разказва, че когато пристига в Свищов късно вечерта, градът е потънал в тъмнина, а отвсякъде изпод руините се чуват викове за помощ, писъци и стенания. Изпод развалините са извадени общо 109 трупа, 27 от тях детски.

Сред останалите загинали има 11 служители на МВР, 6 учители, 15 инженери, 4 директори на институции и др. Повечето от жертвите са от двата срутени до основи блока: 10-етажното общежитие на химкомбината "Свилоза" и блокът в центъра на града, известен като блока на градския народен съвет. Освен тях има и много съборени къщи, повечето от които стари.

Засегната е и църквата "Св. Троица". Труповете на загиналите хора са подредени в коридорите на местната болница за разпознаване от близките.

Часове след земетресението милиция и военни от поделението в Белене започват операция по изваждане на пострадалите изпод отломките на сградите. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни, от 3 и 4 степен.

От всяко мъртво тяло се изземват пръстови отпечатъци, чрез които след това се извършва неговата идентификация. Прегледите направени от лекар патолог показват, че повечето от хората са загинали от задушаване.

На третия ден след трагедията в Свищов идва Тодор Живков. След като разбира, че 27 от загиналите са деца Тато промълвява само "Това е страшно. Интелектът на този град си отиде" и очите му се напълват със сълзи.

Няколко дни след земетресението Свищов отново изтръпва след като неизвестни пускат слух, че от химическия комбинат е изтекъл отровен газ. Голяма част от хората грабват багажа си и са готови да се евакуират. За щастие слухът се оказва неверен и макар и трудно, хората са убедени да се върнат обратно по домовете си.

След като операцията приключва и Тодор Георгиев се прибира вкъщи, изгаря дрехите с които бил през тези 28 дена, тъй като по думите му те миришели на изгорено и смърт. Заради участието си в спасителната операция той и колегите му били удостоен с ордени за гражданска доблест и по една седмица отпуска.

Мъжът обаче никога няма да забрави зловещата си командировка в крайдунавския град. Голяма част от възрастните жители на Свищов също няма да забравят онзи черен 4 март и всяка година на този ден те отиват на гробищата и местните църкви за да запалят свещичка за загиналите си близки и съградани. Тази година на 4 март в града също ще бъдат отслужени цаупокойни молитви, а на местата на падналите от трусовете блокове, където има паметни плочи, ще бъдат поднесени венци и цветя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase