За един грош повече: Бабите с плетените съкровища

Снимка: Пламен Гутинов

Симпатични баби, насядали на ниски столчета, разположили пред себе си какво ли не - зеленчуци, терлици, мед. Може да ги видите на няколко знакови места във Варна - предимно до спирките на оживени булеварди, пред подлезите или недалеч от пазарите, разказва Информационна агенция "Черно море".

Приседнали над сандъче, на което са подредили плетени чорапи, бебешки терлички, цветя, мед, кой каквото успял да произведе.

Умиление. Това е емоцията, която предизвикват те в повечето хора. И ако знаеха, че всъщност екипа, който ги снима, изпитва повече от добри чувства към тях и с удоволствие биха довели още клиенти, едва ли щяха да се стесняват.

"45 години работих в завода като шивачка, блъсках от сутрин до вечер и имам 100 лева пенсия. Как се живее с толкова пари? Какво да си купя с тях? Не ни отнемайте поне възможността да изкараме и за сиренце тука на улицата!", проплаква 80-годишна жена. След малко жената разбира - екипът няма да й вземе сиренето и не е от "лошите".

Недялка пък е на 85 години и е от Варна. На улицата излиза с плетени вълнени терлици и чорапи и ги продава до спирка в централната част на града. Завита в дебели дрехи, усмихната и със зачервени славянски бузи. Понякога успява да продаде и жилетка, шал, елек. Предимно жени купуват от изделията й – за себе си, за мъжете си, за децата и внучетата.

До нея се усмихва и допълва някоя дума "колежката" й, но не иска да бъде снимана. И тя продава плетени бебешки терлички, шапки и жилетки от всякакви материи и цветове. Продава и цветя, които сама е отгледала.

Оплаква се, че скоро и последните ще прецъфтят. Двете жени обаче си помагат една на друга, пазят си артикулите, докато отскачат за водичка, за кратка почивка.

Невинаги се радват на късмет. Има дни, в които не продават нищо, но не губят надежда - ще си седят на топло до кокичетата напролет. Срещали са всякакво отношение, но като цяло при тях спират само хора, които ги разбират.

Това са те бабите, които подминаваме понякога прекалено грубо. При тях няма алчност, няма борба за надмощие. Стават по тъмно, за да приготвят китките си и да хванат по-ранен автобус. Студуват само, за да припечелят някой лев, за да надскочат мизерията на ниските си пенсии. Някой беше казал, че утрешните пенсионери ще живеят по-зле от улични кучета.

50 стотинки за китка цветя. "Сполай ти, чедо", казва дребна женица. "Вземи си едно цвете и от Донка – ей я там, и тя продава цветя. Да я зарадваш. Как се казва майчицата ти, да я споменем, да и е светло там горе? То така се прави, да знаеш, казва се името, да се чува, да се помни".