Повече от 80 на сто от учениците в област Сливен са билингви – деца, за които българският език не е майчин, съобщи началникът на Регионалното управление на образованието (РУО) – Сливен Бисерка Михалева пред "Фокус". Общо в областта се обучават над 2000 ученици.

Голяма част от двуезичните деца са от ромския етнос, и съвсем малка – от турския, както каракачани, арменци, евреи и др.

За 43% от децата в България българският език не е майчин, сочи стряскащата статистика на Синдиката на българските учители от миналата година. По техни данни около 29,9% от ромските семейства не пускат децата си на училище. Друга една трета ги пращат и след това също толкова бързо ги спират от школото.

Според Бисерка Михалева, проблемът е в това, че една част от учениците, предимно от ромски произход, тръгват на училище, без да знаят български език. Обучението им в детските градини започва с изучаването на езика. Именно заради това, заяви Василева, е толкова важно децата да бъдат обхванати в предучилищното образование.

Сериозен проблем била и липсата на подкрепа от семейството към тези деца да посещават училище.

Според началника на РУО по-добри резултати при децата – билингви ще има, ако прекарват повече време в училище. Бисерка Михалева посочи като примери за добри практики опитите да се приобщят родителите, преподаване на уроци с различни игрови елементи, използването на електронни уроци , онагледяването им и др.

В средата на този месец от МОН оповестиха идеята си как да вкарат ромчетата в класната стая, като ги мотивират със стипендии.

Според проекта на министерството 700 ученици от ромски произход ще получат стипендии за обучение в гимназиален етап. През настоящата учебна година всички участници в проекта ще получават по 30 евро месечна стипендия. Минималният успех за кандидатстване трябва да е добър - над 3,50.

Министърът на образованието Меглена Кунева обясни, че целта на стипендиите е да даде равен старт, защото ромските ученици в 9-и и в 10-и клас, които са стигнали дотам, са се сблъскали с повече трудности отколкото съучениците им. Десет години са полагали усилия и са се борили с бедност, с предразсъдъци, изградили са характер.

"Говори се, че стипендиите премахвали равния старт, но е точно обратното - в момента равен старт няма", смята Кунева.

Другият мотив на министъра е, че в условията на демографска криза, пред която е изправена страната ни, все повече работодателите ще прибягват до наемане на ромска работна ръка, което налага нуждата от ограмотяването й.

През 2020 г. ¼ от пазара на труда у нас ще е от роми. По думите на Кунева работодателите в Сливен предпочитали за работници "дядовците и бабите на ромските деца, защото майките и бащите не са грамотни, но и децата не са грамотни".

Идеята на МОН обаче предизвика горещи дискусии "за" и "против". Против се обявиха депутати, родители, учители, Синдиката на българските учители. Те видяха липса на равен шанс, плащане за полуграмотност, делене на  етнически принцип, а недоволни ромски организации възроптаха, че 30 евро за нищо не стигали и че ученолюбивите ромчета в цялата страна били много над 6000, не само 600.

Според Синдиката на българските учители на учениците от ромски произход трябва да се купуват учебници, помагала, да им се осигурява безплатен обяд, но не да се дават пари на ръка.

"Виждаме какъв е резултатът от трансферирането на готови безотчетни пари. Ако досега този подход работеше, всяко дете от ромски произход щеше да бъде облечено "в злато и сърма", както е приказката", коментира председателят на СБУ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• Сливен
• образование
• статистика
• майчин език
• ромски стипендии