Лекарство, утеха и временно решение на всички проблеми. Посягайки към чашката, някои от нас намират смелост и увереност, за да се справят в различни ситуации. Други просто разчитат на алкохола, за да разпуснат след тежка работна седмица. Тази терапия обаче може да ни превърне в заложник на зависимостите.
Срещаме ви с тези, които не са могли да спрат навреме. Тези, които са прекрачили границата без да осъзнаят, че животът им се руши заради порока им. Ще ги наречем Александър, Кирил и Димо. Крием лицата им, за да запазим тяхната самоличност в тайна – защото в обществото ни те предпочитат да останат анонимни.
"Пих активно около 13 години. В началото всичко започна по дискотеки, с приятели, компания – както всеки млад човек. Станах студент, увеличих приема на алкохол, особено преди изпити, и в един момент просто не осъзнах къде преминах границата", разказва Александър пред Bulgaria ON AIR.
Бившите алкохолици си спомнят, че в началото питието им е давало самочувствие. Малцина от тях са се наслаждавали на вкуса на алкохола. По-скоро са търсели ефекта от него. Тръгнали по порочния път обаче, не са разбрали кога са прекрачили границата.
"Пиех от сутринта, без значение какво пиех – но нямаше го този ефект на алкохола, който преди ми даваше свобода", споделя Димо.
Всеки един от пристрастените е минал по мъчителен път преди да стигне до групата на анонимните алкохолици. Там обединени от общия враг всеки намира своя начин да се откаже от порока. Веднъж започнали програмата, те се връщат назад във времето, за да анализират миналото си. Някои от тях са посягали към чашката от страхове, други от мания за величие.
"Търсил съм одобрението на света около себе си и когато не го получавах, трябваше да го утешавам по някакъв начин. Когато започнах да пия на шега с приятели, всъщност видях, че алкохолът ми дава тази свобода, която винаги съм търсел. Помагал ми е да контактувам по-лесно с жени, помагал ми е да правя това, което съм искал – да казвам това, което искам. В един момент тази чашка се превърна в мое бреме", спомня си Александър.
За Александър, Кирил и Димо безпаметните нощи на опиянение са в миналото. След като са спрели да злоупотребяват с чашката, животът им е потръгнал. Изпитват облекчение от факта, че вече не им се пие. А да останат трезви е борба, която хора, минали през самотния остров на зависимостите, водят ежедневно. Признават, че никога не биха се справили сами, затова са благодарни, че са успели да намерят спасението.
Още от разказите на анонимните алкохолици, вижте в материала на Милена Енчева и оператора Петър Джанаваров
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
42
Анонимен
преди 7 годиниЗа българите алкохолът е най-нормалното нещо и дори както Извънземният е написал, другото е ненормално и неземно. Много, много тъжно..но рано или късно и тук ще се обърне внимание, на този проблем. Алкохолът е най-опасният наркотик, именно защото за повечето хора е задължителен и абсолютно нормален в ежедневието...
41
Извънземен
преди 7 годиниИма нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам и тези които не се заглеждат след жените по улицата, макар че...но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален. Непиещия е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в благообразно състояние е гaд, мръснниk, безочлив продажник. Да не пиеш, означава да живееш като ***. Човек който не пие служи на дявола и извънземните, става гей и умира тъпо.
40
Анонимен
преди 7 годиниАлкохол = качество на живот.